прилагане разпоредбите на чл.40 от Закона за счетоводството /ЗСч/.

2_ 807/19.06.2013г.
ЗСч – чл.40, ал.1, т.1, б.”б”;
ЗСч – чл.47, ал.3;
ЗСч – чл.48, ал.1, 2 и 3;
ЗАНН – чл.6;
Наказателен кодекс /НК/ – чл.15;
ДОПК.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на чл.40 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
От началото на месец април 2013 година сте встъпили в длъжността временен синдик на две дружества в производство по несъстоятелност:
– „…………..” ЕООД, ЕИК 148………., гр.Варна и
– „…………..” ЕООД, ЕИК 103……….., гр.Варна.
И при двете дружества сте установили идентична ситуация: започнала процедура по производство по несъстоятелност, посочени неверни адреси като седалище и адрес на управление, неоткриване на представляващ дружествата и на съдружници, публикувани годишни отчети последно за отчетни периоди едното дружество за 2008 г, респ. за другото дружество за 2010 г, липса на каквато и да е налична счетоводна, търговска или друга документация.
По силата чл.40, ал.1, т.1, б.”б” от ЗСч дружествата имат задължение да подготвят и публикуват в Търговския регистър /ТР/ годишните отчети за отчетната 2012 година в срок до 30.06.2013 г.
Във връзка с изложените факти, поставяте следния въпрос: какви действия следва да предприемете в срок до 30 юни т.г., в качеството Ви на временен синдик, предвид обстоятелството, че не разполагате с никаква счетоводна, търговска или др. документация, въз основа на която, да възложите на счетоводител да състави изискуемите по закон годишни отчети, както и че не откривате никой от собствениците на двете дружества.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 40, ал.1, т.1, б.»б» от Закона за счетоводството /ЗСч/, дружествата с ограничена отговорност /каквито са предприятията в конкретния случай/, публикуват годишния си финансов отчет и годишния доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците в срок до 30 юни на следващата година.
Съгласно чл.47, ал.3 от ЗСч, който наруши горните изисквания на чл.40 се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
В чл.48, ал.ал. 1и 2 от ЗСч са уредени реда и органите за установяване на съответното нарушение по закона и за съставяне на наказателни постановления.
В чл.48, ал.3 от ЗСч е регламентирано, че съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Определение за административно нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН – такова деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Относно съдържанието на понятието «вина» и обстоятелствата, изключващи отговорността /виновността/, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, съгласно чл.11 от закона.
Чл.15 от НК определя, че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т.е. случайно деяние. Тук се включват също и тези случаи, при които е налице обективна невъзможност да се извърши определено изискуемо от закона действие. Обективната невъзможност за изпълнение на задължение, регламентирано от закона, изключва основанията да се търси вина, респ. административно-наказателна отговорност, както от физическите, така и от юридическите лица.
Изхождайки от изложените дотук разпоредби, считаме че е налице обективна невъзможност за изпълнение на административните задължения /съставяне и публикуване на годишни отчети/, само ако лицето/дружествата докажат, че не е била налична необходимата счетоводна, търговска и друга документация, респ. съответния счетоводен софтуер, или че тя не би могла да се набави/възстанови в такъв срок, че да е възможно изпълнението на регламентираното в закона административно изискване. Като тук следва да е видно /доказуемо/, че лицето своевременно е предприело необходимите действия за осигуряване/набавяне на необходимата документация/информация.
Ако се установи, че в разумен срок е отпаднала обективната невъзможност за съставянена годишните отчети и не е изпълнено това административно задължение, то отпадат и основанията, изключващи отговорността и лицето/дружеството подлежи на административно-наказателна отговорност.
Независимо от всичко коментирано дотук, следва да имате предвид, че настоящето становище е принципно.
В хода на последващ данъчен контрол по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, органите по приходите като актосъставители и административно наказващи органи, въз основа на установени конкретни факти и обстоятелства, извършват самостоятелна преценка за наличие или липса на допуснато административно нарушение, на виновно поведение, респ. на обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение.

Оценете статията

Вашият коментар