Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) 194

Изх. № М-26-Т-272
Дата: 13.07.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), постъпило по електронната поща и заведено с вх. № М-26-Т-272 от 07.05.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството, което обслужвате …, което предвид дейността си и мястото си на управление в Швейцария, прилага Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО) и внася данък върху доходите на служителите си в съответствие със швейцарското законодателство. В Република България по реда на ЗДДФЛ се облагат само вътрешните полети, които са извън приложното поле на СИДДО.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли обезщетението по чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), изплатено при прекратяване на трудовите правоотношения със служителите да се обложи по реда на ЗДДФЛ или се счита за доход от източник в чужбина и съответно следва да се облага в Швейцария?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
На основание чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Съгласно нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.
По силата на чл. 8, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ от източник в Република България са неустойки и обезщетения, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
Следователно, обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, което работодателят изплаща на свои служители във връзка с прекратяване на трудовото им правоотношение ще представлява доход от източник в страната и ще подлежи на облагане по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ когато и самото възнаграждение, вместо което обезщетението се изплаща, също е с източник в Република България.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията

Вашият коментар