прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх.№ 23-22-1239 от
25.07.2012 г.
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” .е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-1239/27.04.2012 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Сдружение X (Сдружението) е сдружение с нестопанска цел, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) за осъществяване на дейност в обществена полза. Сдружението има придобито право на безвъзмездно ползване на спортен обект – стадион, намиращ се в кв. A, съгласно договор със община Y. С оглед модернизация и възстановяване, както и за ефективно стопанисване на обекта, сдружението е сключило договор за гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с B АД. Наименованието на гражданското дружество е C ДЗЗД. Сдружението като титуляр на партидите за ел.енергия, газ и вода извършва тези разходи от свое име и ги префактурира на ДЗЗД, съгласно сключения договор за гражданско дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли Сдружението да се регистрира по ЗДДС при достигане на оборот от 50 000.00 лв. (петдесет хиляди лева) от префактурирането на посочените разходи?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На задължителна рагистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000. 00 лв. (петдесет хиляди лева)или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС посочва, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
От изложеното дотук е видно, че за целите на задължителната регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, следва да се определи извършва ли Сдружението облагаеми доставки.
Договорът за гражданско дружество е уреден нормативно в чл. 357 от ЗЗД, където е и легалната дефиниция на този вид дружество, а именно: неперсонифициранодружество, създадено с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
При създаване на неперсонифицирано дружество, дейността насъдружниците служи за постигане на общата цел и извършването й няма характер на доставка на стока по смисъла на чл. 6, съответно на услуга по смисъла чл. 9 от ЗДДС. Независимо от това дали стопанската дейност на неперсонифицираното дружество се извършва с или без общо имущество, всеки от съдружниците трябва да внесе нещо – арг. от чл.358, изр. първо от ЗЗД. Вноските могат да бъдат парични и непарични. По своето естество непаричната вноска /апорт/ може да бъде – движими и недвижими вещи, ценни книги, вземания, права върху интелектуална собственост (авторско право, патент, ноу-хау, търговска марка и др.), услуга или бъдещ труд. Независимо от вида си вноската трябва да бъде парично оценена и то към момента на създаване на неперсонифицираното дружество, защото това е пряко свързано с определяне на дяловете на участниците – те са функция от внесеното.
Внесеното от участниците в неперсонифицираното дружество може да бъде за общо ползване, то се запазва в патримониума на лицето, което го предоставя, или съсобственост на съдружниците, по отношение на внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба.
Доколкото внесеното в неперсонифицираното дружество е с оглед постигането на една обща цел, то за него не се дължи възнаграждение.
По отношение на другите операции, предприети между съдружниците и ДЗЗД, при които не е налице хипотеза на дейност за постигането на общата цел,съгласно дружествения договор, и които са възникнали по повод на доставка на стока или услуга за общо ползване или в съсобственост съобразно дружествените дялове, считам, че е налице доставка на стока и/или услуга.
В този смисъл е и Решение от 29.04.2004_г. на Съда на европейските общности, Пети състав, по Дело С-77/01 Empresa de desenvolvimiento mineiro SGSP SA (EDM)срещу Fazenda publika, според което извършените доставки в рамките на консорциума трябва да се разглеждат като обикновени доставки за целите на ДДС. Като основен разграничителен критерий в случая е поставено получаването на възнаграждение за извършената работа. Според СЕО, за това което е възложено в рамките на консорциума на членовете не се дължи възнаграждение, но за сметка на това, за извършената работа над това, което им е определено, те получават възнаграждение.
Отпосоченото в запитването е видно, че консумативните разходи за ел. енергия, газ и вода, се префактурират от Сдружението към съдружника в ДЗЗД, във връзка с изпълнението на сключения договор по ЗЗД по повод модернизация, възстановяване и ефективно стопанисване на обекта. Предвид това плащанията от ДЗЗД на консумативните разходи за ел. енергия, газ и вода представляват плащания във връзка с доставка по предоставяне на обекта за ползване, извършена отСдружението към ДЗЗД, доставката има характер на облагаема доставка, по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и формира за Сдружението оборот за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
В този смисъл е и изразеното становище на НАП с писмо Изх. № 91-00-86 от 21.03.2007 г., относно данъчно третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател. Съгласно цитираното писмо, консумативните разходи са част от данъчната основа на доставката на услугата отдаване под наем на сграда или част от нея. Чл. 26, ал. 2 от ЗДДС посочва, че данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението. получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗДДС данъчната основа по ал. 2 се увеличава е всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Следва да се има предвид и становището, изразено от Дирекция „Данъчна политика“ прис писмо Изх. № 92-00-175 /15.09.2006 г. по отношение на ЗДДС, когато се извършва префактуриране от предприятията, които не са директни доставчици към предприятията крайни ползватели.Горното становище посочва, че при възстановяването /префактурирането/ на разходите за услуги е налице доставка по смисъла на ЗДДС и за предприятията крайни ползватели е налице право на данъчен кредитори спазване на реда и условията в ЗДДС и ППЗДДС. ‘

Оценете статията

Вашият коментар