Изх.№ 53-00-244 от
2013 г.
чл. 69 от ЗДДС
НАРЕДБА № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-244/26.02.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Едноличен търговец извършва доставка на услуга по обществена поръчка, за която ще издаде на възложителя фактура с начислен данък върху добавената стойност със ставка 20 на сто. В изпълнение на обществената поръчка по проект „X” търговецът, притежаващ лиценз за туроператор и турагент, организира пътуване до Италия, което включва хотелско настаняване, изхранване, наем на зали с техническо оборудване за провеждане на обучението. Търговецът ще получи от италианския контрагент фактура с начислен ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък от Италия, във връзка с изпълнение на дейностите по обществената поръчка?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл. 69 от ЗДДС. Съгласно ал. 1, т. 1, изр. 2 от същия член лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон (ЗДДС) лице, му е доставил или предстои да му достави. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Данъчни документи по смисъла начл. 112 от ЗДДС са:
1. фактурата;
2. известието към фактура;
3. протоколът.
Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит се извършва като лицето посочи документа по чл. 71 от ЗДДС в дневника за покупките по
чл. 124 от закона.
От изложената в запитването фактическа обстановка може да се предположи, че едноличният търговец ще получи фактури с начислен ДДС в Италия. Тези фактури не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС, тъй като не са издадени в изпълнение на ЗДДС. В този случай, за начисленият ДДС във фактура, издадена от италиански котнрагент не може да се приложи редът за приспадане на данъчен кредит, описан в чл. 69 от ЗДДС и посочването мув дневника за покупките по чл. 124 от ЗДДС.
Възстановяването на начислен данък върху добавената стойност в друга държава членка на ЕС може да се осъществи, съгласно НАРЕДБА № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от посочената наредба, в нея се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата гласи, че данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава – членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Съгласно ал. 2 правата и задълженията на лицата поал. 1, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.
Предвид от горното, следва да се има предвид, че когато за получена услуга е приложена схемата на маржа, на основание чл. 141 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка няма да е налице и право на възстановяване на платения данък в държавата – членка на ЕС по реда наНаредбата, тъй като съгласно чл. 6 от Директива 2008/9/ЕОдоставките, които лицето извършва трябва да са с право на приспадане на данъчен кредит.
По отношение на доставката по обществена поръчка от ЕТ ”Y” следва да имате предвид указание УК-2/ 10.07.2012 г. на министъра на финансите относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012 г. В раздел VI на същото е разгледано данъчното третиране надоставки по организиране на мероприятия (семинари, конгреси, образователни мероприятия и др. подобни) и свързани с тях доставки по пътуване и престой с обща цена. При организиране на такива мероприятия обикновено е налице услуга, в рамките на която се доставят комплекс от услуги, в т.ч. и услуги, идентични или най-малкото сравними с тези на туроператорите. Съгласно практиката на Съда на европейския съюз, когато сделка съдържа няколко елементи и действия, трябва да се обърне внимание на всички обстоятелства, при които въпросната сделка се е състояла, за да се определи дали има една (състояща се от основна и съпътстващи), две или повече отделни доставки (в този смисъл, дела на Съда на ЕС С- 231/94 Faaborg – GeltingLinien [1996] Е CR I -2395, параграфи от 12 до 14; С-349/96 СРР [1999] ЕС R I -973, параграф 28; и С-41/04 Levob Verzekeringenand OV Bank [2005] Е CR I -9433, параграф 19). Следва да се приеме, че е налице една единствена доставка, когато два или повече елемента, извършени от данъчно задълженото лице за клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една единствена неделима икономическа доставка, чието раздробяване би било изкуствено (Решение по дело Levob Verzekeringenand OV Bank, посочено по-горе, точки 20 и 22, както и Решение по дело Aktiebolaget NN, точки 22 и 23).
За да се определи дали съставните части на една комплексна доставка представляват две отделни доставки със самостоятелно значение или следва да се третират като една основна доставка със съпътстваща/и я доставки, основният критерий е дали тези елементи представляват самостоятелна ценност и цел за клиента (основни доставки) или са средство за да се възползва при по-добри условия от основната услуга (съпътстващи доставки). Но дори една доставка да не представлява самостоятелна ценност и цел за клиента, в случай че делът й в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране и за целите на ДДС ще са налице две или повече отделни доставки.
При организиране на семинари, конгреси, образователни и подобни мероприятия от данъчно задължено лице – организатор към краен клиент е налице комплексна доставка, която може да се състои от следните елементи :
– доставки на стоки и услуги, нямащи характер на туристически(наем на зала, кетъринг, лекторски часове, материали и/или други);
– доставка на обща туристическа услуга (нощувка, транспорт, хранене и/или други), която организаторът закупува от трети лица и доставя на клиента без изменение ;
– доставка на туристически услуги (нощувка, транспорт, хранене и/или други), осъществени със собствен.капацитет и ресурс.
Посочените доставки обичайно не са в съотношение основна и съпътстващи доставки. Аргумент за това е обстоятелството, че дори съответното мероприятие -обучение, конгрес или семинар, да представлява основната цел за клиента, цената на туристическата услуга обичайно съставлява съществен дял от общата цена. Предвид това, когато цената е определена общо, за целите на начисляване на ДДС следва да се определи делът на цената на общата туристическа услуга в общата цена. Този дял може да се определи по методите, посочени в раздел І, т.2.1.1 от Указанието.
В тази хипотеза за доставката на обща туристическа услуга е приложим режимът на данъчно облагане, описан в раздел II от Указанието. Другите доставки на стоки и/или услуги, свързани с организиране на мероприятието, които обичайно включват ползване на зала, храни и напитки през почивките, техническо оборудване, материали и други, както и представените със собствен ресурс и капацитет, се облагат по общия ред.
В същата хипотеза, когато данъчно задълженото лице, което предоставя услуга по организиране на семинар, конгрес, образователно или друго подобно мероприятие, осигурява и услуга по настаняване в стопанисван от него хотел, за настаняването се прилага ставка на данъка 9 на сто. За останалите доставки на стоки и/или услуги, свързани с организиране на мероприятието се прилага ставка 20%.
Ако все пак, макар и необичайно, в конкретен отделен случай едната от доставките, свързани с организирането на семинари, конгреси, образователни и други подобни мероприятия (доставка на стоки и услуги, нямащи характер на туристически услуги или съответно доставка на туристически услуги) не представлява цел за клиента сама по себе си и делът й съставлява незначителна част от общата цена, следва да се приеме, че е налице основна доставка, която е съпътствана от други доставки и към всички доставки се прилага режимът на основната доставка. Следователно, ако основната доставка е организирането на мероприятието и облагането на комплексната доставка е по общия ред на ЗДДС. В случай, че основната доставка е общата туристическа услуга – комплексната доставка- подлежи на облагане по реда на Глава шестнадесета от ЗДДС, съответно ако настаняването е в стопанисван от данъчно задълженото лице – организатор хотел и то се явява основната доставка – комплексната доставка се облага с намалена ставка по чл. 66, ал.2 от ЗДДС.