3_ 480/20.02.2014 г.
ЗДДС, чл. 67, ал. 2, чл. 66, ал. 1, т. 1
Относно: прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването в изпълнение на проект по ОП „АК”, бенефициент по който е Областна администрация В за избор на обучителна фирма по немски език, е възложена обществена поръчка чрез публична покана в АОП, като в поканата е посочена стойност на поръчката 32 000 лв. с ДДС. Определеният за изпълнител на обществената поръчка не е регистриран по ЗДДС. В чл. 14 от сключения договор с него е посочено, че възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение за изпълнение на договора в размер на 30000 лв. с ДДС.
Във връзка с това поставяте въпроса сумата от 30 000 лв. крайната цена на договора ли е и това ли е дължимата на изпълнителя стойност или се счита, че в настоящия случай крайната цена на договора е 25 000 лв. /сумата без ДДС/ и сумата от 5 000 лв., предвидена за ДДС, не се дължи на фирмата?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Всяко лице има статут на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато същото извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Поради недостатъчността на предоставената информация относно изпълнителя по договора, не може да бъде изразено категорично становище относно характера на доставката на услуга, но за целите на настоящото изложение приемаме, че същата не попада в изключенията, посочени в Глава четвърта “Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС и е облагаема по смисъла на закона. За облагаемите доставки според разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ставката на данъка е 20 на сто.
Когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС лице, тези доставки формират облагаем оборот и при изпълнение на условията на чл. 96 от същия закон възниква задължение за регистрация по ЗДДС. Също така по силата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. Това означава, че данъкът за това получено авансово плащане ще стане изискуем при възникване на данъчното събитие за доставката, т.е. когато услугата бъде завършена. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
Следва да се има предвид, че въпросът относно дължимостта ДДС към бюджета от лицето – платец на данъка е въпрос от компетентността на НАП. В същото време въпросът за дължимостта на сумата, равностойна на ДДС, респективно въпросът за размера на дължимата сума по облагаема доставка от възложителя към изпълнителя по правоотношението е въпрос, по който НАП не е компетентна и не би могла да се произнася.
На основание чл. 101а, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за възлагане на поръчките възложителят събира оферти с публикуване на покана. Разпоредбата на чл.101в, ал. 1, т. 3 от същия закон предвижда, че офертата трябва да съдържа най-малко ценово предложение на кандидата. Съгласно чл. 101е, ал. 1 от ЗОП възложителят сключва писмен договор, който включва всички предложения от офертата на определения изпълнител. В тази връзка ЗДДС, както и правилника за неговото прилагане не съдържат разпоредби, отнасящи се до възникнали спорове между страни по договор. В тези случаи са приложимиразпоредбите на гражданското законодателство в Р България.
‘