прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх.№ 20-00-222 от
………………2013 г.
чл. 21 от ЗДДС
чл. 3, ал. 1 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-222/25.07.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ООД има намерение да извършва услуги, които се състоят в посредничество на физически лица, установени извън територията на ЕС за регистрация на търговски дружества в трети страни. Дружеството ще получава комисионни от физически и юридически лица, установени на територията на трети страни.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да се начислява ДДС в издаваните от „X” ООД фактури и ако не на какво основание?
2.В коя клетка от дневника за продажбите следва да се отразяват посочените доставки?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Видно от определението, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания”.
Общия ред за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга е уреден в чл. 21 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от същата разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. Съгласно чл. 21, ал. 2от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Общността;
2. доставяните услуги са с предмет посочен в чл. 21, ал. 5 , т. 2, буква „а” до буква „н” от ЗДДС, в които се включват услуги извършвани от конултанти (буква „в”).
Във връзка с горното, за данъчното третиранепо ЗДДС на извършваните от „X” ООДдоставки на услуги е от значение качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и определяне на  мястото на изпълнение на доставката.
Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В следващите алинеи на чл. 3 е посочено кои дейности се определят като независима икономическа дейност и кои не се третират като такава. Съгласно ал. 2 независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Предвид гореизложеното, в случай, че получател на услугата е данъчно незадължено лице, установено в трета страна и услугата не попада в обхвата наизброените доставки в чл. 21, ал. 5 , т. 2, буква „а” до буква „н” от ЗДДС, данъкът ще е изискуем от доставчика на услугата – в случая Вашето дружество, по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал.1 от закона. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от закона гласи, че данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5. В този случай доставката следва да се отрази в клетка 11 – „данъчна основа на облагаемите доставки със ставка 20 %, с място на изпълнение на територията на страната” на дневника за продажбите.
В случай, че получател на услугата е данъчно незадължено лице, установено в трета страна и услугата попада в обхвата наизброените доставки в чл. 21, ал. 5 , т. 2, буква „а” до буква „н” от ЗДДС, мястото на изпълнение на услугата е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната идоставката следва да се отрази в клетка 23 „данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС” на дневника за продажбите.
В случай, че получателят на услугата има качеството на данъчно задължено лице, ще е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на доставката следва да се определи там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В този случай отново е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС и не се начислява данък. Доставката следва да се отрази в клетка 23 – „данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС на дневника за продажбите.

Оценете статията

Вашият коментар