Изх.№ 53-04-96 от
2013 г.
чл. 13, ал. 6 от ЗДДС
чл. 117, ал. 1, т. 1от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-96/31.10.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ООД е извършило внос на платове от Турция, съгласно фактура
№…../28.12.2012 год. Превозът на стоките е осъществен от турския доставчик до Солун и е за негова сметка.
В Солун стоката се посреща от представител на „X” ООД – митнически агент, който оформя митническия документ за вноса на стоката на територията на Гърция за сметка на „X” ООД под митнически код 4200. Стоките са транспортирани от Солун до Разлог с автомобил Е …, собственост на „X” ООД и саполучени вдружеството на 02.01.2013 г.
Видно от приложения митнически документ за оформения внос под митнически код 4200,за изпращач е посочен „B” Истанбул Турция, а за получател е посочен „X” ООД Солун, Гърция. Страна по предназначение на стоките е посочена България, „X” ООД, Разлог.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Попада ли получаването на стоката от „X” ООД в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 117, ал. 1, т. 1от закона възниква ли задължение за начисляване ДДС с протокол, и кой следва да бъде посочен за доставчик по сделката в протокола? Ако не попада в обхвата на посочения член от ЗДДС, как следва да се оформи вносана платовете от Турция през Солун за България и къде следва да се внесе дължимото ДДС по тази сделка?
2.Как и кой информира гръцките власти за това, че доставката е приключила и стоките са получени от „X” ООД?
3.Кое от посочените по-горе дружества ще закрие посочения митнически режим 4200?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал. 1 вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Според ал. 3 за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа.
Чл. 13, ал. 6 от ЗДДС гласи, че е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите наДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител. Следва да се има предвид, че ако представителят пред митница (в случая митница в Гърция) не извършва вноса на стоките за сметка на „X” ООД, същото не попада в хипотезата на чл.13, ал. 6 от закона и не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4.транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето – придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вноса, и лицето-придобиващ по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е едно и също лице.
Предвид гореизложеното, при кумулативно изпълнение на горните условия доставката ще попадне в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, получаването на стоката ще се счита за ВОП и на основание чл. 117, ал. 1, т. 1от ЗДДС възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол. Съдържанието на протокола е регламентирано в чл. 117,ал. 2 от ЗДДС. Съгласно т. 2 на същата разпоредба протоколът по чл. 117 от ЗДДС следва да съдържа името и идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето, което го издава. Не се предвижда идентифициране на лицето – доставчик.
За останалите въпроси писмото Ви е препратено по компетентност до Агенция митници. ‘