Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. №20-00-403/02.11.2017 г. ЗКПО – чл. 10, ал.1 и ал. 2; ЗКПО – чл. 26, т. 2; ЗСч – чл. 6, ал. 1 ЗСч – чл. 5, ал. 2 ДОПК – чл. 55, ал. 1

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с предмет на дейност – търговия на дребно извън търговски обекти, рекламна дейност, проучване на пазари и др. Във връзка с дейността си дружеството използва маркетингови и IT услуги от български доставчици, от доставчици в Европейския съюз и от трети страни.
Документите, които дружеството получава от доставчици от САЩ, най-често са касови бележи или фактури, които не съдържат всички необходими според българското законодателство реквизити. От контрагента е получено обяснение, че документите, с които работят в САЩ са именно тези и няма как да бъдат издадени по-различни от тях.
Дружеството ежемесечно използва маркетингови услуги от Facebook Ireland Limited чрез няколко акаунта. Фейсбук обаче разпознава акаунтите по различен начин и към някои от тях издава именно касови бележки от САЩ, а към други издава фактури с липсващ номер.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Могат ли чрез гореописаните документи да бъдат признати разходите на дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Поставеният по отношение на прилагането на ЗКПО въпрос е свързан с разпоредбата на чл. 26, т. 2 от същия закон, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Следва да се отбележи, че ЗСч има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват. Такива други документи, във връзка с приложените към запитването (наем в webinar), могат да бъдат документи доказващи разработените проекти, данните и резултатите от извършените маркетингови проучвания, представените продукти и др. документи, свързани с дейността на дружеството. Такива документи могат да бъдат и сключените договори от дружеството с клиенти, респективно отчетените приходи по тези стопански операции при спазване на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, по смисъла на ЗСч. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискумата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
В заключение следва да се посочи, че липсата на документална обоснованост за извършените счетоводни разходи на дружеството свързани със заплащане на месечни наеми или използване на маркетингови услуги, е нарушение на счетоводното и данъчно законодателство, което дава основание при последващ данъчен контрол от страна на органите на приходите на Националната агенция за приходите, да бъде извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Отразените счетоводни разходи въз основа на първичните счетоводни документи, следва да са свързани с дейността на дружеството, недоказването на което води до непризнаване на разходите несвързани с дейността за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар