Изх. № 20-00-456
01.10. 2015 г.
чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС
Регламент (ЕС) № 282/2011от 15 март 2011 г.
В запитването сте изложила следнатафактическа обстановка:
Дружеството е получател на заем от данъчно задължено лице регистрирано на територията на Гибралтар, за което ще начислява и изплаща лихви, както и ще удържа 10% данък при източника на всяко тримесечие.
Дружеството ще предоставя консултантски услуги на данъчно задълженото лице регистрирано на територията на Гибралтар, с което не са свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с описаната фактическа обстановкаса поставениследнитевъпроси:
1. За дохода от лихви на чуждестранното юридическо лице, следва ли да се удържа данък при източника или е приложима СИДДО с Великобритания?
2. Следва ли да се начислява ДДС, за извършените консултантски услуги начуждестранното юридическо лице?
Предвид изложената фактическата обстановка,въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следнотостановище:
По първи въпрос:
Запитването, в частта относно прилагане СИДДО с Великобритания е изпратено по компетентност на дирекция СИДДО при ЦУ на НАП.
По втори въпрос:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС, съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването, ако получателят на консултантските услуги е данъчно задължено лице, установено в държава членка или трета страна, мястото на изпълнение на същите ще е извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС.
СРегламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/11), в сила от 01.07.2011 г. се определят доказателствата, които трябва да получи доставчикът на услугата от нейния получател, за да определи дали той е данъчно задължено лицеили данъчно незадължено лице.
Регламент №282/2011 вменява отговорността и задължението за правилното определяне статута на получателите на предоставяните услуги на техния доставчик. За да бъде сигурен, че те са ДЗЛ или ДНЗЛ, той следва да притежава определени доказателства.
При определяне на данъчния статут на получател на услуга, установен извън Общността, за доставчика са налице хипотезите, определени в чл. 18, ал. 3 от регламента. Той може да приеме, че получател на услугата му е данъчно задължено лице (освен ако разполага с информация за противното) ако:
– е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където е установен, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите – членки, в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на ДДС на ДЗЛ, които не са установени на територията на Общността (съгласно чл. 18, ал. 3, б “а“ от регламента); или
– получателят на услугата не му е предоставил такова удостоверение, издадено от неговите компетентни данъчни органи, но доставчикът разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на ДЗЛ, както и, ако разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е ДЗЛ или с проверена информация по въпроса, предоставена му от получателя (проверката съгласно чл. 18, ал. 3, б. “б“ от регламента предвижда прилагането на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания).
За повече информация Ви уведомяваме, че на страницата на Националната агенция за приходите (www: nap.bg) е публикувано становище Изх. № 15-00-26/ 16.11.2011г., относно установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘