1_ИТ-00-13/09.02.2018 г.
ЗКПО, чл. 43, ал. 2
ЗКПО, чл. 70-74
ЗКПО, чл. 92, ал. 4
ОТНОСНО: Прилагането на §1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството (ЗСч) и чл.92, ал.4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчноосигури-телна практика” с вх.№ /2018 г. е описана следната фактическа обстановка:
Управляваното от Вас търговско дружество е счетоводно предприятие. Част от клиентите Ви са отчели данъчно признати разходи през 2017 г. Отчетените разходи могат да са несъществени и да са свързани с административното обслужване на дружеството (напр. банкови такси и счетоводни такси), но могат да са значителни суми.
Например, дружество не е извършвало дейност, но притежава недвижим имот, за който дължи местни данъци и такси в размер над 3 000 лв. и съответно начислява разходи, които са данъчно признати.
Например, дружество, което не е извършвало дейност, но има задължения по договор за заем, върху които начислява лихви в размер над 20 000 лв. и съответно разходи, които са данъчно признати при спазване на правилата за слаба капитализация.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Считате ли, че при гореизброените хипотези дружествата могат да бъдат определени като лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството и не са задължени да подават годишна данъчна декларация по ЗКПО?
2. В случай, че такива дружества приложат нормата на чл.92, ал.4 от ЗКПО и не подадат годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2017 г., в която да декла-рират данъчна загуба ще имат ли право през следващи години, в които извършват дейност, да приспаднат данъчна загуба от години, в които не са подали годишна данъч-на декларация по ЗКПО, при спазване правилата за пренасяне на данъчна загуба? Ще имат ли същите право през следващи години, в които извършват дейност, да ползват разходите за лихви, начислени в години, за които не са подали годишна данъчна декларация по ЗКПО, при спазване правилата за слаба капитализация?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Поради това, че този въпрос е свързан с прилагане на счетоводното законодателство/§1, т.30 от ДР на ЗСч./, копие от Вашето запитване ще бъде препра-тено до дирекция „Данъчна политика” при Министерството на финансите, която на основание чл.22, т.8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изразява становища по прилагането на това законодателство.
По втори въпрос:
Пренасянето на данъчните загуби в следващите данъчни периоди е регла-ментирано в разпоредбите на чл.70 – чл.74 от Глава единадесета „Пренасяне на данъчна загуба” на ЗКПО.
Видно от посочените норми данъчно задължените лица, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, имат право да пренасят данъчната загуба. Упражняването на това право е по избор на лицето. Когато данъчно задълженото лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години след реализирането й.
Правото на избор се упражнява чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, т.е. данъчно задълженото лице избира дали да упражни правото да пренесе данъчната загуба, но моментът на приспадане не е по избор, а е точно определения в изречение първо на чл.70, ал.2 от ЗКПО. Ако лицето не пренесе данъчната загуба в този момент, то губи правото си на приспадане на данъчната загуба.
Редът за приспадане е регламентиран в чл.71 от ЗКПО. Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултатат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадането ?, приспада се пълният ? размер.
Съгласно чл.72 от ЗКПО за нововъзникналите данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.
Според представените факти в запитването, дружествата не са осъществя-вали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, и няма да подадат годишна данъчна декларация по образец на основание чл.92, ал.4 от ЗКПО.
Следва да се посочи, че законът обвързва правото на пренасяне на данъчна загуба с формирана, а не с декларирана загуба. Дори и да не бъде декларирана възник-налата загуба за пренасяне, това не лишава лицето от правото да пренесе тази загуба по реда, предвиден в чл.70 и сл. от ЗКПО, тъй като разпоредбата на чл.70, ал.1 от закона не изисква тази загуба да бъде декларирана.
В тази връзка доколкото загубата не е декларирана, то с оглед контролните правомощия на органите по приходите нейният размер може да бъде изследван по време на производствата по реда на ДОПК за годината, през която същата се пренася.
Гореизложеното се отнася и в посочената от Вас хипотеза относно прилагане-то на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗКПО.