1_ИТ-00-18/23.02.2018 г.
ЗДДС, чл.96, ал.1, 2 и 4
ЗДДС, чл.113, ал.1
ЗДДС, чл.115, ал.1, 2 и 3
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 96 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх. № /2018 г. е изложена следната фактическа обстановка:
През месец юни, 2017 година, представляваното от Вас дружество сключва договор за доставка на строителни материали и въз основа на него получава плащане и съответно издава авансова фактура. Поради невъзможност за изпълнение на договора за доставка е сключено споразумение за прекратяване на договора, на база на което е издадено кредитно известие за същата стойност през месец декември 2017 г.
През януари 2018 година е подадено заявление за месец декември 2017 г. за регистрация по закона за ДДС, придружено със справка за реализираният оборот за последните дванадесет месеца, от която е видно, че реализираният оборот на дружеството излиза на нула лева. От ТД на НАП е издаден отказ за задължителната регистрация по ЗДДС на дружеството, на основание на реализирания нулев оборот.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса дали сте задължени в срок до 14 февруари 2018 г. да подадете заявление за задължителна регистрация по ЗДДС и справка за реализирания оборот от месец юни, както и последващото им подаване до изтичане на дванадесетте месеца?
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос изразяваме следното принципно становище:
На регистрация по ЗДДС подлежи всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС (изм. ДВ, бр.97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) задължение за регистрация възниква, когато данъчно задълженото лице достигне облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 (дванадесет) последователни месеца преди текущия. В 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, лицето следва да подаде заявление за регистрация по този закон.
Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборота.
Облагаемият оборот е дефиниран в чл.96, ал.2 от ЗДДС. В него се включват данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, а не реалния приход от извършването им. По-конкретно, в облагаемия оборот се включват:
– облагаемите доставки, включително тези с нулева ставка;
– доставките на финансови услуги по чл.46;
– доставките на застрахователни услуги по чл.47;
– авансовите плащания (цялостни или частични) по горепосочените доставки, с изключение на авансовите плащания, получени преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностните доставки (чл.96, ал.4 от ЗДДС).
Следва да се отбележи, че за определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.
В Закона за данъка върху добавената стойност, авансовите плащания не са данъчно събитие. За да се определи като авансово плащане за облагаема доставка, за целите на ЗДДС, извършеното предварително плащане по договор следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02.
С отпадането на правната възможност, поради разваляне на договора, с което продавача се освобождава от задължението да предаде стоката, като се задължава и да върне платеното, се заличава характера на извършеното плащане като авансово, защото отпада възможността плащането да се последва от прехвърлянето на собствеността върху стоката.
Съгласно чл.115, ал.1 и 3 от ЗДДС при намаление на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде кредитно известие към фактурата. Разпоредбата на чл.115, ал.2 от закона гласи, че известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по чл.115, ал.1 от с.з., а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихванатата или уредената по друг възмезден начин сума.
От текста на разпоредбите е видно, че издаването на кредитно известие предполага разваляне на доставка или намаляване на данъчната основа на доставката, както и постигане на съгласие между страните по сделката, за да се осъществят правните последици на издаденото кредитно известие.
Изводът за наличие или липса на доставка следва да бъде направен въз основа на обща преценка на всички относими факти и обстоятелства и въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, като се спазват правилата за дока-зателствената тежест. В този смисъл е и т.32 от Решение на СЕС по дело С-285/11 “Боник” ЕООД.
От изложеното в запитването фактическа обстановка е видно, че през м.юни 2017 г., на основание чл.113, ал.1 от ЗДДС, сте издали фактура за получено авансово плащане за доставка на строителни материали. Сключили сте споразумение за прекратяване на договора и съгласно изискванията на чл.115, ал.2 от закона сте издали съответно кредитно известие към фактурата. Предвид издадения Ви отказ за регистрация при установен нулев оборот за регистрация, задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС ще възникне при реализиране на облагаем оборот по чл.96 от ЗДДС.