2_357/17.02.2010г.
ЗМДТ – чл.4
ДОПК – чл.166, ал.2
Във връзка с постъпило при Вас искане за възстановяване на заплатени суми за ДНИ и ТБО за неджижим имот както и друг подобен случай отправяте следните принципни въпроси:
1.От кой момент при съдебен спор с прогласяване на нищожността на НА следва да се счита за установено промяната в собствеността на недвижимия имот?
2.При кои случаи влязло в сила съдебно решение по спор за собственост върху недвижим имот може да има обратна сила?
3.За имоти придобити по давност, кой е данъчно задължен за изтеклия период?
4.При висящ спор за собственост за период повече от 5г. какви действия могат да предприемат органите по приходите от гл.точка на давността, или преди да е изтекъл 5-годишния давностен период и към кого да са насочени тези действия при неизяснена собственост?
5.В случай на недължимо внесени суми за ТБО и други местни такси, на какво основание, по какъв ред и с какъв акт същите могат да бъдат възстановени или прихванати за други общински вземания, като се има в предвид, че същите се събират по реда на ДОПК, но реда за възстановяване по ДОПК (чл.128 и 129) е приложим само за данъчните вземания?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Нищожните сделки страдат от най-тежките пороци. Те не пораждат желаните от страните правни последици. Всеки правен субект може да се позове на нищожността на сделката. Нищожните сделки не могат да се санират (заздравят), т.е. чрез отстраняване на порока да се превърнат в действителни. Нищожната сделка не поражда изначално каквото и да е действие. Когато сделка бъде прогласена за нищожна всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
В конкретната ситуация следва да приемете, че нотариалният акт за покупко-продажбата никога не е бил сключван т.е, че продавачът никога не е преставал да бъде собственик на недвижимия имот. За периода от датата на изповядване нанотариалната сделка със съставянето на нотариалният акт до неговото прогласяване за нищожен по съдебен ред, продавачът се явява собственик на недвижимия имот и като такъв при условие, че същия попада сред облагаемите с данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци недвижими имоти, е данъчно задължено лице за заплащането им.
По втори въпрос:
Хипотезите, в които влязло в сила съдебно решение по спор за собственост върху недвижим имот може да има обратна сила не могат да бъдат примерно изброени, поради което е недопустимода се даде отговор на поставеният въпрос. Принципно предмет на тази правна материя биха могли да са разпоредбите на чл.26 и чл.27 от Закона за дълженията и договорите /ЗЗД/, касаещи случаи на недействителност в нейните две форми – нищожност и унищожаемост, както и чл.88 от ЗЗД, установяващ принципа на обратно действие при разваляне на договор.
По трети въпрос:
По смисъла на чл.77 на Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Придобиването посредством прилагане института на придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, който съгласно чл.79, ал.1 от ЗС е 10 години – с непрекъснато владеене на недвижим имот и съгласно ал.2 на същия член – 5 години, ако владеенето е добросъвестно.
По силата на чл.587, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. (чл.587, ал.2 от ГПК).
Постановеното от обстоятелствената проверка само констатира придобивната давност и възникването на правото на собственост на владелеца. С констативния нотариален акт се признава правото на собственост, а не се придобива. С него се произвежда само правния извод на нотариуса, че лицето е собственик.
Предвид разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Без значение е начина на придобиване – чрез правна сделка, наследяване, придобивна давност и др.).
Следователно, за имоти придобити по давност, данъчно задължено е лицето придобило имота посредством давностно владение. Въпросът по отношение на момента на придобиване на имота изисква коментар относно прилагането на хипотезите на ЗС и ГПК, поради което излиза извън компетентността на НАП.
По четвърти въпрос:
Въпросът е формулиран изключително общо поради което, не може да бъде предоставен отговор приложим за множеството различни хипотези свързани с придобивната и погасителната давност.
По силата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по администриране на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В тази връзка правилата по отношение извършването на ревизии и проверки, и давностните срокове, уредени в ДОПК са изцяло приложими при установяването и събирането на местните данъци.
Допълнителна възможност на служителите на общинската администрация дава и разпоредбата на чл.18 от ЗМДТ да проверяват подадените декларации за недвижими имоти. Те може да искат допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи. При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.
По пети въпрос:
Недължимо платени или събрани суми за общински такси, установени по основание със закон, представляващи публични вземания /например такса за битови отпадъци/, се прихващат с непогасени публични задължения на същото лице по реда на чл.166, ал.2 ДОПК, т.е. по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл.170, ал.1 ДОПК), по инициатива на лицето или на органа, компетентен да установява публичното задължение.
‘