Прилагането на Кодекса за социално осигуряване/КСО/ и Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/

1_ ИТ-00-28/27.03.2020
Чл. 4 и чл.5 от КСО;
Чл. 40 от ЗЗО;
Чл.1 от НООСЛБГРЧМЛ

ОТНОСНО: Прилагането на Кодекса за социално осигуряване/КСО/ и Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/

Във Ваше запитване, постъпило с вх.№ в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ сте изложили следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице – собственик на еднолично търговско дружество с основна дейност маникюр и козметични услуги, осъществява дейността си в собствено студио за красота. В дружеството има назначени по трудов договор две лица – маникюрист с основен трудов договор и козметик на втори трудов договор. Предвид наложеното извънредно положение във връзка с предпазване от коронавирус дружеството взема решение да не работи до отмяна на извънредното положение и стабилизиране на ситуацията. Работниците са поискали ползване на неплатен отпуск за 30 работни дни и такъв им е разрешен от управителя на дружеството.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Възможно ли е собственика на дружеството в качеството си на само-осигуряващо се лице да подаде декларация за прекъсване на трудова дейност за този период при условие, че в дружеството има назначени на трудов договор лица, които са в неплатен отпуск?
2. При условие, че собственикът на дружеството е подал декларация за прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице и в този период някое от лицата ползващи неплатен отпуск представи болничен лист, как следва същия да процедира в качеството си на работодател?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по поставените въпроси, изразяваме следното становище:
Обвързването на осигуряването и полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). Това произтича от разпоредбата на чл.10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
За целите на осигуряването достатъчно е упражняването на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО от лицето, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт при упражняване на трудова дейност в това качество. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство – чл.4, ал.4 от КСО.
Лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 – 4 от кодекса, които упражняват трудова дейност, са самосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.
Редът за осигуряване на самосигуряващите се лица е уреден с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекра-тяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице, подава декларация по утвърден образец /обр.ОКД-5/ от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството – чл.1, ал.1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Под израза „всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице” в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО. Този срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.
Поради императивния текст на чл.10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо законодателят е предвидил в чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ само-осигуряващите се лица да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (ОКд-5).
В заключение следва да се отбележи, че обстоятелствата по упражняването на трудова дейност от лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуа-лен кодекс. Органите по приходите, на основание чл.4 от ДОПК, осъществяват производството самостоятелно и независимо, като действат само въз основа на закона.
Необходимо е да имате предвид, че гореизложеното касае лицата имащи качеството на самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, осигуряващи се по реда на чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО.
Управителят на търговско дружество не попада в кръга на самоосигуряващите се лица поради което няма задължение да подава декларация за обстоятелствата по реда на чл. 1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ.
По отношение на здравното осигуряване на наетите лица ползващи неплатен отпуск е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно чл.40, ал.1, т.1, б.„б” от Закона за здравното осигуряване, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато непла-теният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
За лицето по втори трудов договор, което е в неплатен отпуск, ако за същия период е осигурен при основния работодател, здравноосигурителни вноски на основа-ние чл.40, ал.1, т.1, б.„б” от ЗЗО не се дължат.
В случаите на представяне на болничен лист от наетите лица задължение на дружеството като работодател в качеството му на осигурител е да изплати на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение – чл.40, ал.5 от КСО.
Освен това, съгласно чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО, за лицата във временна неработо-способност поради болест се дължат здравноосигурителни вноски върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица определен със ЗБДОО за съответна-та календарна година. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За възнаграждението по чл.40, ал.5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски се дължат по реда на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

НАРЕДБА Н-18, aл. 5, параграф 5

Изх. №26-Е-58Дата: 01.07.2008 год.ПЗР на Наредба № Н-18, §5, ал. 5Вотговорнаписменото Виуведомление,заведеновНационалнатаагенцияза приходите с вх. № 26-Е-58 от 26.06.2008 г., Ви уведомявам следното:От 01.01.2007 г.

ЗДДС, чл.45, aл. 3

№931-1/24.07.2013г. чл.45, ал.3 от ЗДДС В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на Дирекцията с вх. № ……………..,в което е описана

прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО)

Изх. № 24-39-110Дата: 09.11.2020 год. ЗДДФЛ, чл. 4; ЗДДФЛ, чл. 50; ЗДДФЛ, чл. 75; ДР на ЗДДФЛ, §1, т. 26. ОТНОСНО: прилагането на Закона за

определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпъ

53-02-20/26.02.2010 г.ЗДДС, чл.21, ал.1 и 2Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:Общият принцип относно определяне на мястото на