Изх. № 26-Б-19
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: прилагането на общите разпоредби на ЗДДС, в сила от 01.01.07 г. УВАЖАЕМА …
По повод на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх.№ от 31.01.2007 г. и 26.09.2007 г., Ви уведомявам за следното:
Видно от въпросите, поставени със запитването, същите не са насочени към разясняване на данъчно-осигурителното законодателство, съгласно правомощията на Изпълнителния директор на НАП, предвидени с чл.10, ал.1 от 3НАП, а провокират получаването на данъчно-правна консултация, което моля да се има предвид при последваща кореспонденция с НАП.
Отделно от това може да имате предвид, следното принципно становище, касаещо частта от въпросите, свързани със задълженията по ЗДДС на …..“ ООД:
Отдаването под наем на български юридически лица на „изложбена площ“ намираща се на територията на Общността (виж § 1, т.З от ДР на ЗДДС) и извън нея е доставка на услуга по смисъла на чл. 9. ал.1 от ЗДДС.
По принцип, данъчното третиране на тази дейност произтича от конкретния предмет на доставката. Съобразно естеството на услугата се определя място на изпълнение на тази доставка (може да е свързана с недвижим имот или отдаване под наем на движими вещи). Същевременно обаче, тъй като в конкретния случай получател по тази доставка е българско юридическо лице, разпоредбите от ЗДДС. които намират приложение за място па изпълнение на доставката при някоя от възможните хипотези са чл.21. ал. 1 и ал.2, т. 1.
Фактурите, издавани от регистрирано по ЗДДС лице. документиращи доставката, следва да са съобразени с нейния режим:
-за доставката, в случая, когато мястото й на изпълнение е на територията на страната, задължението за издаване на фактура е съобразно общите правила за това, като във фактурата се посочва ставката 20 на сто (чл. 66. ал.1. т.1 от ЗДДС):
-в случая, когато мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната (на територията на друга държава членка или извън територията на Общността), задължението за издаване на фактура е съобразно изискванията на закона за счетоводството, то няма пречка да бъде издадена и фактура но чл.112. ал.1 от ЗДДС. По повод на тези доставки в ЗДДС и правилника за неговото прилагане не е предвидено задължение за посочване във фактурата/известието на реквизит, касаещ основание от нормативен акт. в тази връзка.
Тук следва да се отбележи, че въпросните доставки (с място на изпълнение на територията на друга държава членка) формират облагаем оборот за регистрация за целите на ДДС на територията на съответната държава членка. Определянето на този облагаем оборот се извършва съгласно правилата, предвидени в националното законодателство па гази държава членка.
По повод на осигуреното право па рекламна страница на участниците в изложението в издадения каталог, когато цената за това е включена в цената на основната доставка- наем ..изложбена площ“ (определена общо), считам, че е приложим чл.128 от ЗДДС.
Относно рекламата в този каталог (самостоятелна доставка) на лица. установени на територията на страната, а също и лица. установени извън Общността, или данъчно задължени лица. установени в друга държава членка, следва да се имат предвид разпоредбите, регламентиращи място на изпълнение на доставката, а именно:
1.чл.21.ал.1 отЗДДС.когатополучателподоставката ебългарсколице, доставката подлежи на облагане съгласно общите правила за това (ставка 20%);
2.чл.21. ал.З от ЗДДС. когато получател е лице. установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, данъкът е изискуем за доставката от получателя -данъчно задълженолице (чрез механизма на обратно начисляване се прилага ставката на ДДС. предвидена в националното законодателство на държавата членка, където е установен получателя).
Правото по чл.69. ал.2, т.1 от ЗДДС. свързано със споменатите до тук доставки не е обвързано с наличието на особености, по повод на неговото упражняване.
В случаите, когато от …..“ ООД, като лице – платец на данъка (ч.т.82. ал.2 от ЗДДС), е начислен ДДС, правото на данъчен кредит за този данък възниква при условията, регламентиращи това право (виж Глава седма ..Данъчен кредит“ от закона).
Реда за упражняването на това право не кореспондира с отразяването на получени от лицето фактури, издадени от чуждестранно лице (съгласно изискванията на съответното национално законодателство), тъй като тези фактури не са сред документите по чл. 112. ал.1 от ЗДДС.За получените преди 31. 12.2006г. от доставчици от държави членки фактури, в които е посочен данък не е приложим чл.82. ат.2 от ЗДДС. поради което за дружеството не възниква основание да начисли ДДС но реда и при условията на ЗДДС.
По повод на частта от запитването, касаеща начисляването от вашето дружество на ДДС, в случаите когато от същото е получена фактура, издадена от доставчик, установен в друга държава членка, с важно да се отбележи, че:
1.Условието за начисляване на ДДС па основание чл.82. ал.2 от ЗДДС води до задължение за прилагане ставка на данъка от 20 % (чл.66. ал. 1 от ЗДДС);
2.При условията на чл.82. ал.2 от ЗДДС услугите, посочени в чл. 21. ал. З от ЗДДС. подлежат на облагане е ДДС от получателя им (в случая вашето дружество), без оглед на това /дали в издадена от чуждестранния доставчик фактура е посочен ДДС (по приложимата за съответната държава членка ставка).
Правилата, касаещи облагането с ДДС на услугите, посочени в чл. 21. ал. З
от ЗДДС, по принцип не могат да доведат до случай, при който данък се начислява както от доставчика, така и от получателя. До подобни случаи може да се стигне само при липса на добра търговска комуникация, която не следва да се обвързва с несъвършенство на нормативната уредба, касаеща единното облагане с ДДС в рамките на общността.
//
‘