В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № ………/03.09.2015г., относно прилагането на разпоредби на данъчното законодателство.
Дружество е регистрирано по общия ред и не прилага режима на маржа на произведения на изкуството. Дейността е покупко-продажба на произведения на изкуството. Във връзка с дейността се закупуват скулптури и картини от чуждестранни физически лица. Организират се светски събития, изложби и биеналета, за да се представят на пазара в България. Гостите на тези събития са от чужбина и България и са евентуални клиенти.
Всички разходи на присъстващите художници са за сметка на дружеството и те са за:
1. Разходи по пътуването на художника от страната, в която пребивава – самолетни билети и други;
2. Разходи за нощувка по време на престоя в България за периода на изложбата;
3. Разходи за храна.
По време на организираните светски събития се правят коктейли, при които се предоставят на гостите безплатни храни и напитки, за които кетъринг фирми издават фактури на името на „……………“ ООД.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Така посочените счетоводни разходи данъчно признат разход ли са за дружеството, при условие, че всички фактури са издадени на дружеството?
2. Направените разходи с характер на представителен разход ли са и необходимо ли е начисляване на данък върху разходите?
3. Дружеството има ли право да ползва данъчен кредит във връзка с извършените разходи?
4.Разходите за предоставената безплатно храна и напитки данъчно признат разход ли е или са представителни разходи?
5. Дружеството има ли право да ползва данъчен кредит във връзка с извършените разходи за храни и напитки, предоставени безплатно на клиентите?
След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По прилагане на ЗКПО:
Съгласно чл. 204, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността.
ЗКПО не съдържа определение на понятието представителни разходи. Съгласно норма от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. При липса на определение за представителни разходи в корпоративния закон за данъчни цели се приема определението дадено с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДДС /ППЗДДС/. Съгласно посочената разпоредба към разходите, извършени за представителни и развлекателни цели, се причисляват: разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; разходи за нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия, екскурзии. В следващата ал. 2 на чл. 62 от ППЗДДС е посочено, че когато така изброените разходи са отчетени във връзка с организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност, то тези разходи се изключват от категорията на представителните разходи.
Видно от посочените законови норми могат да бъдат изведени следните условия, чието изпълнение определя разходите за представителни цели за данъчно признати:
– документална обоснованост на разходите;
– разходи, извършени в рамките и във връзка с осъществяваната от дружеството обичайна стопанска дейност.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО разходите са документално обосновани, когато са налице първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващи вярно стопанската операция. Счетоводните разходи се признават за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Освен тази принципна постановка относно документалната обоснованост на счетоводните разходи за целите на данъчното облагане, законодателят е предвидил специален текст относим към документирането на представителните разходи, а именно чл. 10, ал. 6 от ЗКПО. Тази норма предвижда, че е налице документална обоснованост за представителните разходи по чл. 204, т. 1 от закона, когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Към запитването са приложени няколко фактури, от които е виден предмета на стопанските операции – нощувки и бизнес вечеря. Освен това в писмото е посочено, че се поемат разходи за пътуване, храна, безплатни напитки. Към фактурите не са приложени фискални касови бонове.
Приемайки, че всички действия, които се извършват от дружеството са свързани с дейността и това може документално да се докаже с различни документи /създадени във връзка с организацията и провеждането на събитията – покани, програми, уведомления, флаери и други/ освен приложените фактури, би могло да се приеме, че са налице представителни разходи, които са пряко свързани с предмета на дейност.
Съгласно чл. 211 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 са начислените разходи за календарната година.
На основание чл. 217 от закона данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице. Данъкът върху разходите се внася до 31 март на следващата година.
За по-голяма пълнота на отговора следва да се има предвид съдържанието на определението дадено с § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Съгласно текста “разходи за реклама“ са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Тъй като информацията относно организирането и провеждането на мероприятията не е достатъчна, ако има разходи, които отговарят на съдържанието на определението и са документално доказани по реда на ЗКПО, са счетоводни разходи, които са признати за целите на ЗКПО.
По прилагане на ЗДДС:
Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспаднеданъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
В допълнение, следва да се съобразят ограничителните условия на чл.70 от ЗДДС, като в чл.70, ал.1, т.2 и т.3 от закона е указано, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато:
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето и
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
Съгласно посоченото в частта за прилагане на ЗКПО съдържание на определението за представителни и развлекателни цели и предвид гореизложеното в частта за ЗДДС, за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит за разходите за храни и напитки, предоставени безплатно на клиентите.
‘