В Дирекция ”ОУИ” –
постъпи Ваше запитване с вх. № …../ 02.07.2012 г., относно прилагането на разпоредби на ЗДДС. Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице е регистрирало ЕТ и като такъв упражнява патентна дейност – търговия на дребно. Същото физическо лице е съдружник и собственик на капитала на ООД. За периода 01.10.2006г.-31.12.2006г. ФЛ е реализирало оборот в размер на 57 235 лв. от упражняване на патентна дейност и дейности, свързани с инвеститорски контрол при строителство на обект на дружеството. При проверката, към представените граждански договори са приложени междинни констативни протоколи за приемане на работата. Представени са декларации от другия съдружник в дружеството, че за работата по сключените с ФЛ граждански договори – поемането на риска и отговорността за изпълнението на възложената от дружеството работа ще се носят от самото дружество, а не от лицето.
Поставени са следните въпроси:
1. Дейностите, свързани с инвеститорски контрол при строителството на обект на дружеството и изграждане на помещение за офис в склада на фирмата, попадат ли в обхвата на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС?
2. Физическото лице като такова и в качеството му на ЕТ формира ли оборот за регистрация по ЗДДС и следва ли същото да бъде регистрирано на основание чл. 96 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. По смисъла на чл.3, ал. 2 от закона, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Следва да се има предвид и текста на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС, където е посочено, че не попада в горната хипотеза дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, както и уредената в закон дейност на физическите лица, които не са еднолични търговци, по управление и контрол на юридически лица.
Видно от посочените законови текстове, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат физическите лица, в случаите при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС икоято не може да се квалифицира, като дейност осъществявана като трудоваили такава,приравнена на трудова , тъй като ще представлява изключение, съгласно ал. 3 на същата разпоредба.
В ЗДДС липсва дефиниция за трудови правоотношения или такива, приравнени на трудови. Определение за «приравнени на трудови» правоотношенияне може да се открие и в останалите материалните данъчни закони. Катонай-близко по смисъл понятие , може де открие в § 1, т.26 на Допълнителните разпоредби наЗДДФЛ, където са изброени видовете правоотношения, които по смисъла на този закон се считат за «трудови». В б. «и» на т.26 от този параграф са включении и правоотношенията, независимо от основанията за възникването им, със съдружници и и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружестватаи кооперациите , в които те са съдружници, член-кооператори и акционери.
С писмо Изх. № 04-19-570/ 16.11.2011г.на ЦУ на НАП е изразено становище относно данъчно третиране по ЗДДС на дейността, осъществявана от физически лица по полагане на труд срещу възнаграждение в търговските дружества. Във връзка с разпоредби в Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда на ЕС е направен извод, че критериите, по които се съди дали една дейност е независима, са: дали с оглед на начина на извършване на дейността, възнаграждението, и коя от страните носи отговорността и риска за дейността (дела С-202/90 и С-355/06). С решенията по тези дела съдът постановява, че доколкото лицето е отговорно към трети лица за вредите, които е причинило при извършване на дейността, както и за задълженията към трети лица, които поема във връзка с дейността, то действа независимо. По принцип критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността -дали лицето само организира дейността си или не, и дали то е организационно свободно, възнаграждението и особено рискът от извършване на дейността – дали носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионална дейност, или този риск се носи от организацията, в която работи.
Както е пояснено в горецитираното писмо на ЦУ на НАП, изброяването на трудовите правоотношения в т. 26 от § 1 от ДР на ЗДДФЛ е за целите на облагане на получените доходи по реда на този закон и не е обвързващо при преценката на даден вид правоотношения за целите на ЗДДС и по-конкретно с оглед преценката дали съответната дейност е “независима икономическа дейност”.
Внастоящия случай, физическото лице извършва определени дейности, които се изпълняват,въз основа на сключени, съгласно Закона за задълженията и договорите, граждански договори,които саописани по следния начин:
– дейност по инвеститорски контрол при строителството на обект на дружеството и изграждане на помещение за офис в склада на фирмата – контрол за видовете извършена работа, количество, срокове, като възложител на същата е дружеството,
– товаро-разтоварни дейности в склада на дружеството,
Като се има предвид съдържанието им, става ясно, че същите представляват договори по чл.280-291 от ЗЗД – договори за поръчка, като физическото лице не действа от името на доверителя или от свое име, но за сметка на доверителя пред третилица .
Договорът не е сключен на основание чл. 292 от ЗЗД според който „ Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него.”
Физическото лице е изпълнител на съответните дейности, и самото тоноси риска от неизпълнението на възложената му работа по общите правила на правото на Република България. Като се има предвид описаните по-горе критерии, считаме,че същите попадат в хипотезите на независима икономическа дейност. Получател на извършваните от това лицеуслуги е дружеството- възложител, като не може да се твърди, че отговорността за извършването и риска при тези дейности пред трети лица се носи от дружеството именно предвид факта, че самото дружество е получател.
В настоящия случай физическото лице е сключило договори с дружеството, в което е съдружник, за извършване на услуги на същото дружество, а не от името на дружеството на трети лица.Няма основания да се приеме, че дейността се извършва от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, и изводът е, че по този начин съдружникът осъществява независима икономическа дейност.
Физическото лице извършва услуги на дружеството и за същите то е данъчно задължено по ЗДДС лице и извършва независима икономическа дейност.’
Вх.№ 2015376 от 02.07.2012 РО ПЛОВДИВ Отг. ОУИ Пловдив | 20-15-376