Изх. № М-94-А-557
Дата: 23.04.2020 год.
ЗДДС, чл. 3, ал. 1;ЗДДС, чл. 82, ал. 1;
ЗДДС, чл. 3, ал. 2; ЗДДС, чл. 82, ал. 2;
ЗДДС, чл. 3, ал. 5;ЗДДС, чл. 82, ал. 3;
ЗДДС, чл. 3, ал. 6;ЗДДС, чл. 86, ал. 3;
ЗДДС, чл. 5; ЗДДС, чл. 96;
ЗДДС, чл. 5, ал. 1;ЗДДС, чл. 92, ал. 1;
ЗДДС, чл. 6;ЗДДС, чл. 92, ал. 2;
ЗДДС, чл. 8;ЗДДС, чл. 96, ал. 2, т. 2;
ЗДДС, чл. 9;ЗДДС, чл. 96, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 9, ал. 1;ЗДДС, чл. 96, ал. 3;
ЗДДС, чл. 9, ал. 2;ЗДДС, чл. 96, ал. 10;
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;ЗДДС, чл. 97;
ЗДДС, чл. 21, ал. 1;ЗДДС, чл. 97а, ал. 1;
ЗДДС, чл. 21, ал. 2; ЗДДС, чл. 97а, ал. 2;
ЗДДС, чл. 21, ал. 6;ЗДДС, чл. 97а, ал. 3;
ЗДДС, чл. 21, ал. 8;ЗДДС, чл. 97а, ал. 4;
ЗДДС, чл. 21, ал. 8, т. 3;ЗДДС, чл. 97а, ал. 5;
ЗДДС, чл. 21, ал. 10;ЗДДС, чл. 98;
ЗДДС, чл. 21, ал. 11;ЗДДС, чл. 99;
ЗДДС, чл. 46;ЗДДС, чл. 100, ал. 1;ЗДДС, чл. 47;ЗДДС, чл. 100, ал. 2;
ЗДДС, чл. 100, ал. 3;ЗДДС, чл. 127, ал. 2, т. 2, б. „а“;
ЗДДС, чл. 111а, ал. 1;ЗДДС, чл. 156;
ЗДДС, чл. 111а, ал. 2;ЗДДС, чл. 156, ал. 1;
ЗДДС, чл. 111а, ал. 3;ЗДДС, чл. 156, ал. 2;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1;ЗДДС, чл. 156, ал. 12;
ЗДДС, чл. 125, ал. 2;ЗДДС, чл. 156, ал. 14;
ЗДДС, чл. 127;ДР на ЗДДС, § 1, т. 14
ДР на ЗДДС, § 1, т. 25;ППЗДДС, чл. 79, ал. 2, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 6;ЗДДФЛ, чл. 10;
ЗДДФЛ, чл. 11;ЗДДФЛ, чл. 22д, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 29;ЗДДФЛ, чл. 43;
ЗДДФЛ, чл. 50;ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 75;ЗДДФЛ, чл. 77;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 8;ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 33;
Директива 2006/112/ЕО, чл. 44;Регламент № 282/2011, чл. 7, § 1;
Директива 2006/112/ЕО, чл. 45;Регламент № 282/2011, чл. 18, § 1;
Директива 2006/112/ЕО, чл. 58;Регламент № 282/2011, чл. 18, § 2;
Директива 2006/112/ЕО, чл. 58, § 1, буква „в“;
ОТНОСНО: Прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваши писма до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), постъпили по електронната поща и заведени с вх. М-94-А-557/04.12.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Като физическо лице предстои да упълномощите и да сключите договор за поръчка с чуждестранно лице от територията на България, да упражнявате свои авторски права и да получавате в замяна приходи по своя сметка в страната. Разработили сте компютърна програма от свое име и за своя сметка, която е за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретен потребител. Посочили сте, че няма да продавате програмата, нито да доставяте нейни копия срещу заплащане, нито да извършвате инсталации, обновления, подобрения или гаранционно обслужване.
Доверител сте по договор с търговско дружество (Довереник), регистрирано в Ирландия, като по силата на този договор, който не е приложен към запитването, Довереникът се задължава възмездно да организира и извършва електронна търговия, хостинг на програмата и други услуги, предоставяни по електронен път, включително чрез свои контрагенти. При изпълнението на тези свои задължения Довереникът следва да продава на трети лица права на достъп по Интернет до предоставеното му от Вас копие на програмата и да изпълнява възникващите от тези продажби данъчни задължения (ДДС/VAT/GST), действайки пред купувачите:
а) от свое име (в съответствие с изр. 2-ро на чл. 292 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)), когато купувачите са установени в страни от Европейското икономическо пространство и Обединеното кралство; или
б) от Ваше име (в съответствие с изр. 1-во на чл. 292 от ЗЗД), когато купувачите са установени в други страни. За всяка отделна такава продажба Довереникът следва да начислява в продажната цена определено от Вас авторско възнаграждение и размерът на споменатите данъчни задължения. Във връзка със своята покупка на право на достъп до програмата всеки от ползвателите ? следва да сключи с Вас допълнителен безвъзмезден индивидуален договор по чл. 36, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Получател сте на платежни услуги, предоставени от разплащателна институция (Посредник), регистрирана в Ирландия, която е контрагент на Довереника. По силата на договор помежду Ви Посредникът се задължава да инициира плащане на авторско възнаграждение към Ваша сметка за всяка покупка по описания по-горе ред (възнаграждение по чл. 19 от ЗАПСП), след като прихване от тези плащания съответните Ви задължения към Довереника. Не следва да получавате доставки на стойност, надхвърляща 10000 евро за година, и не следва да реализирате оборот, надхвърлящ 50000 лева в рамките на 12 месеца.
В същото време сте и Комитент по договор с търговско дружество (Комисионер), регистрирано в САЩ. По силата на този договор Комисионерът се задължава да организира и извършва електронна търговия, хостинг на програмата и други услуги, предоставяни по електронен път, включително чрез свои филиали в други страни. При изпълнението на тези свои задължения Комисионерът следва да продава на трети лица (физически и юридически лица, установени в рамките на Европейския съюз или извън него) права на достъп по Интернет до предоставено му от Вас копие на програмата. За всяка отделна такава продажба Комисионерът следва да начислява в продажната цена определено от Вас авторско възнаграждение (по чл. 19 от ЗАПСП) и дължими от него данъци (вкл. ДДС/VAT/GST). Във връзка със своята покупка на право на достъп до програмата всеки от ползвателите ? следва да сключи с Вас допълнителен безвъзмезден индивидуален договор по чл. 36, ал. 3 от ЗАПСП. Комисионерът следва да удържи комисионно възнаграждение от така получения нетен приход от продажбите и да преведе остатъка от авторските възнаграждения от своя сметка към Вашата. Във връзка с реализирането на тези приходи подавате декларация по формуляр W-8BEN („Certificate of Foreign Status of Beneficial Owner for United States Tax Withholding and Reporting“), с която декларирате пред данъчните служби на САЩ, че нямате доход от търговска дейност, ефективно свързана с пребиваване в САЩ. Не следва да получавате доставки на стойност, надхвърляща 10000 евро на година, и не следва да реализирате оборот, надхвърлящ 50000 лева в рамките на 12 месеца.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставените въпроси по същество са:
А) Въпроси относно приложението на разпоредбите на КСО и ЗЗО
1. Задължен ли сте да се осигурявате в държавното обществено осигуряване в Република България за периода, през който получавате приходи във връзка с описаните продажби, или за периода, през който сключвате договори за безвъзмездно използване на програмата?
2. Задължен ли сте да се осигурявате в Република България за периода на разработване на програмата, през който извършвате „творческа дейност“ по смисъла на ЗАПСП?
Б) Въпроси относно приложението на разпоредбите на ЗДДФЛ
1. Какъв е видът по чл. 10 от ЗДДФЛ на доходите, които придобивате по описания ред, какво е данъчното им третиране, същите подлежат ли на авансово облагане и съответно имате ли задължение да подавате данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ или чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
2. Ако следва да бъде удържан данък върху доходите в чужбина, има ли основание за прилагане на СИДДО за тези конкретни източници и какви документи следва да бъдат налични при поискване или приложени към данъчната декларация?
3. Какъв е редът за ползване на данъчно облекчение по чл. 22б от ЗДДФЛ – за доходи, непревишаващи минималната работна заплата и безкасовите преводи за изплащан от Вас банков кредит влизат ли в обхвата на извършените безкасови плащания по чл. 22д., ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ?
4. Прихванатите от Посредника разходи, съответно удържаните от Комисионера комисионни влизат ли в размера на годишната (или общата годишна) данъчна основа по ЗДДФЛ и Клиентът или Комисионерът следва ли да бъде третиран като платец на дохода?
В) Въпроси относно приложението на разпоредбите на ЗДДС
1. Данъчно третиране на доставката по предоставяне на право на ползване на софтуер (програма) и посредническата услуга във връзка с тази доставка?
2. Определяне мястото на изпълнение на доставката по предоставяне на право на ползване на софтуер (програма)?
3. Налице ли е задължение за регистрация по закона и на какво основание?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Запитването е насочено към проучване становището на НАП относно данъчните ефекти във връзка с посочени различни хипотези, и в този смисъл има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. Освен това описаната фактическа ситуация не е достатъчно ясна и към запитването не са приложени копия на договори, което е от съществено значение за изготвянето на конкретен отговор по поставените въпроси. В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси, тъй като съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗНАП в кореспонденцията си с НАП, освен адреса за кореспонденция, сте длъжни да посочвате и Вашата идентификация (ЕГН). Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на ДОПК на данъчно задълженото лице, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.
А) Относно въпросите, свързани с прилагането на КСО и ЗЗО
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки. С Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите–членки, докато в Регламент (ЕО) № 987/2009 се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент. Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). В Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени специфични правила при определяне на приложимото законодателство спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави–членки. За да се приложат тези правила, преди всичко е необходимо да се дефинира дали лицата са наети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
В запитването не посочвате дали сте наето или самостоятелно заето лице в България и/или Ирландия, освен че пребивавате в България. Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка по отношение прилагане на горепосочените европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, и при положение, че от търговското дружество от САЩ получавате възнаграждение за отстъпено право на използване на компютърната програма, изразявам становище при условие, че се прилага българското осигурително законодателство.
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на „осигурено лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
– да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
– да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (доход).
Осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
За целите на осигуряването, в преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използването му на трети лица.
Едно авторско произведение може да бъде създадено по някой от следните начини:
1. Самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност на свой риск и за своя сметка;
2. Да бъде възложено с договор за поръчка, или
3. В рамките на трудово правоотношение.
Следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото.
Изработването на продукт, обект на авторско право, е трудова дейност, а използването му чрез някое от действията, изброени в чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП, е реализация на авторското право върху този продукт като произведение, за което използване също може да бъде договорено възнаграждение.
Авторските възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на авторското право по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност по чл. 4 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски.
Изработването на компютърна програма представлява трудова дейност, за която получавате доход и подлежите на задължително осигуряване за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване. Тази дейност извършвате за свой риск и за своя сметка. Такива лица по смисъла на КСО са самоосигуряващи се лица.
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2, изречение първо от КСО).
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Според чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1.на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2.за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3.като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
За периода, в който извършва творческа (трудова) дейност по създаването на продукта, обект на авторско право, самоосигуряващото се лице дължи авансово месечни задължителни осигурителни вноски между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО и във връзка с чл. 10 от КСО. В хипотезата, когато през цялата година самоосигуряващото се лице получава доходи само от преотстъпено авторско право на продукта, не определя окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (самоосигуряващи се лица) дължат здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.
Независимо, че не задавате въпроси за здравно осигуряване, считам за необходимо да се отбележи следното:
В случай, че сте самооосигуряващо се лице по смисъла на КСО, дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
При положение, че не сте здравно осигурен на друго основание по ЗЗО, сте длъжен да се осигурявате по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В този случай доходите от отстъпеното авторско право следва да се включат при годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване и да се внесат окончателни здравноосигурителни вноски.
Б) Относно въпросите, свързани с прилагането на ЗДДФЛ
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Видовете доходи са посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, а в т. 3 попадат доходите от друга стопанска дейност, облагаемият доход за които се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
– с 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;
– с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Това са нормативно-определени от закона разходи, които не се доказват с документи, като в тях влизат всякакви извършени от данъчно задълженото лице разходи във връзка с придобиване на доходите от стопанската дейност, включително и когато е платено комисионно и посредническо възнаграждение.
На основание чл. 30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява със:
1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО;
2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице;
3. вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
По силата на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ „авторски и лицензионни възнаграждения“ са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), където е посочено че „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП компютърните програми са обект на авторско право. Авторското право е сложно субективно право и включва неимуществени и имуществени субективни граждански права. Едни от тези права, посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, са правото на автора да използва обекта и правото да разрешава използването му от други лица. В чл. 19 от ЗАПСП е регламентирано правото на автора на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Отстъпването на правото на използване на произведението се извършва с договор по чл. 36 от ЗАПСП срещу възнаграждение.
Видно от изложеното в запитването Вие ще сключвате посреднически договор с търговско дружество, регистрирано в Ирландия, и комисионен договор с търговско дружество, регистрирано в САЩ, за извършване на електронна търговия, хостинг на програмата и други услуги, предоставяни по електронен път.
Във връзка от гореизложеното може да се каже, че възнагражденията, които ще получавате от чуждестранните дружества ще попаднат в обхвата на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения”, само в случай че създаденият продукт е обект на авторско право по смисъла на ЗАПСП и в този случай облагаемият доход ще се формира по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ.
Във връзка с придобиването на доходите следва да се има предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ съгласно която ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
3. получаването на престацията – за непаричен доход.
На основание чл. 43 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие по смисъла на § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, какъвто е и конкретният случай, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, авансово данък не се внася. Дължимият авансов данък се декларира с данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в срока за внасяне на данъка.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. За доходи от авторски и лицензионни възнаграждения от източник в Ирландия (САЩ), в приложимата с тази държава СИДДО е предвидено същите да могат да се облагат в държавата на източника с данък, който няма да надвишава 10% (5%) от брутния размер на реализирания доход.
Отново за авторски и лицензионни възнаграждения, предвиденият в чл. 23, ал. 1, б. „б“ от СИДДО с Република Ирландия и съответно в чл. 22, ал. 1, б. „б“ от СИДДО със Съединените американски щати метод за избягване на двойното данъчно облагане, при реализирането на такива, е методът обикновен данъчен кредит. При този метод данъчен кредит в Република България може да се ползва до размера на дължимия за тези доходи данък в страната и до размера, до който приложимата СИДДО позволява те да се облагат в другата държава, т.е. до 10% за данък удържан в Република Ирландия и до 5% за данък удържан в Съединените американски щати.
За придобитите през годината доходи, включително и от чужбина, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, е налице задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.
Имайте предвид, че посоченото третиране е приложимо в случай че не извършвате дейността като търговец по смисъла на ТЗ.
По отношение на поставените въпроси във връзка с данъчните облекчения следва да имате предвид, че данъчното облекчение по чл. 22б от ЗДДФЛ за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, е отменено в сила от 01.01.2015 г. (ДВ, бр. 105 от 2014 г.).
На основание чл. 22д, ал. 1 от ЗДДФЛ физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за извършени през годината безкасови плащания, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
2. сто на сто от паричните доходи по т. 1 са получени по банков път;
3. извършените безкасови плащания от лицето са в размер 80 или над 80 на сто от доходите по т. 1.
По отношение на прилагането на третото условие, следва да се има предвид, че за да бъде изпълнено, е необходимо да са направени безкасови плащания на стойност 80 или над 80 на сто от размера на паричните доходи, които се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа. Сумите, които се превеждат по банков път към трети лица – например към банкови институции, следва да се считат за безкасови плащания и да се вземат предвид във връзка с условието по чл. 22д, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 77 от ЗДДФЛ при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
В) Относно въпросите, свързани с прилагането на ЗДДС
1. Относно характера на предоставяната от Вас доставка
По смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.
В § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което „стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като за целите на закона за доставка на услуга се смятат и описаните хипотези в чл. 9, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид цитираните разпоредби и изложеното в запитването, доколкото се предоставят права на достъп по интернет до разработен от Вас софтуер (програма) на трети лица, без да е записан на технически носител, същият не може да бъде определен като стандартен софтуер по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС, съответно като стока по смисъла на чл. 5 от ЗДДС. Следователно при предоставянето на право на достъп до разработения от Вас софтуер е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС.
Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС услуги, извършвани по електронен път, са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 (Регламент № 1042/2013) по отношение на място на изпълнение на доставка на услуги.
В Приложение ІІ на Директива 2006/112/ЕО, което съдържа примерен списък на услугите, извършени по електронен път, посочени в чл. 58, § 1, б. „в” от същата директива, е включена и доставката и осъвременяването на софтуер (т. 2).
Съгласно § 1 на чл. 7 от Регламент № 282/2011 понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
Предвид гореизложеното считам, че услугата, която предоставяте попада в обхвата на услуги, извършвани по електронен път, по смисъла на чл. 7, § 1 от Регламент № 282/2011 и Приложение II на Директива 2006/112/ЕО.
2. Място на изпълнение на доставката
Общото правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО) и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Съгласно посочените разпоредби това е мястото, къд