Изх. №20-00-149
23.05.2017 г.
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 3
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-149/05.04.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„Б. ООД е с основен предмет на дейност производство на филмови и телевизионни предавания. Дружеството има сключен граждански договор с физическо лице за извършване на услуги, свързани с различни дейности по заснемане на филмова продукция. Срокът на договора е 23.01.2017 г. – 21.02.2017 г. Договореното възнаграждение е в размер на 1 500.00 лв. и е изплатено на 22.11.2016 г. Физическото лице, страна по договора, не е осигурено на друго основание през месеците януари и февруари 2017 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството да удържа и внася социални и здравноосигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение и върху какъв осигурителен доход?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване в държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно
чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Лицата, които не са осигурени на друго основание през съответния месец и полагат труд без трудово правоотношение подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт в случаите, в които получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността (аргумент чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО ичл. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Минималната работна заплата за 2017 г. е в размер на 460,00 лв.
Съгласно текста на чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата, работещи без трудово правоотношение, ако не се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от закона и получават възнаграждение, равно илипо-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителните вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Когато е получено възнаграждение под минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
По отношение на лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание и получават месечно възнаграждение по-малко от минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, в нормативната уредба, регламентираща държавното обществено осигуряване липсва разпоредба, съгласно която същите да подлежат на задължително осигуряване или която да им дава възможност да се осигуряват по свое желание, поради което, когато полученото месечно възнаграждение е по-малко от минимална работна заплата върху него не се дължат осигурителни вноски.
Видно от изложеното в запитването, сключеният граждански договор е за периода 23.01.2017 г. – 21.02.2017 г. и за да определите месечния размер на възнаграждението трябва изплатеното възнаграждение след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), да се разпредели за всеки месец от договора, пропорционално на работните им дни.
1500,00 лв. възнаграждение – 25% разходи за дейността по ЗДДФЛ = 1125,00 лв. осигурителен доход;
1125,00 лв. осигурителен доход : 22 работни дни = 51,14 лв. осигурителен доход за 1 ден;
51,14 лв. х 7 работни дни за м. януари = 357,98 лв. осигурителен доход за
м. януари;
51,14 лв. х 15 работни дни за м. февруари = 767,10 лв. осигурителен доход
м. февруари.
Предвид гореизложеното, за месец януари 2017 г. възнаграждението е по-малко от минимална работна заплата и върху него не се дължат осигурителни и здравноосигурителни вноски.
Възнаграждението за месец февруари е по-голямо от минималната работна заплата за страната и върху него се дължат осигурителни и здравноосигурителни вноски за сметка на възложителя и на изпълнителя по договора, разпределени по реда на чл. 6, ал. 3, изречение 3-то от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘