05-53-04-21/20.02.2014 г.
чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 6 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
чл. 13, ал. 1, т. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика”е постъпило писмено запитване относноприлагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложенаследнатафактическаобстановка:
„ХХХХХХХХХХХХ”ЕООД изпълнява проект във връзка с подписан с Агенция по заетостта договор „Квалификация и заетост – нов шанс за безработни младежи в „ХХХХХХХХХ”ЕООД”, финансиран отОП „Развитие на човешките ресурси”. Изпълнението на проекта предвижда, че в рамките на шестмесечен срок дружеството ще обучи 16 броя безработни младежи, които след придобиването на необходимата квалификация ще бъдат назначени по трудово правоотношение.
Във връзка с изпълнението на проекта, „ХХХХХХХХ”ЕООД е необходимо да сключи с обучаемите лица договори по смисъла на чл.235 от Кодекса на труда (КТ), съгласно коитодружеството ще осигурява издръжка (стипендия) в размер на 16, 00 лв. на човек за един учебен ден (от които8,00 лв. за сметка на ОП „Развитие на човешките ресурси” и 8,00 лв. за сметка на дружеството).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какви данъци и осигурителни вноски се дължат върху изплатените суми за издръжка(стипендия) при различните видове обучения, съгласно чл. 3, ал. 5 от договора за придобиване на квалификация, сключен с обучаемите лица на основание чл.235 от КТ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относноприлагането на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 234, ал. 1 от КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга специалност (преквалификация). На основание чл. 235 от същия кодекс, договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението.
Следователно страни по договорите, сключени на основание чл. 235 от КТ, са работодателят и лица, които нямат качеството на работници и служители.
По своята правна същност договорите по чл. 234, ал.1 и 235 от КТ не са трудови, а облигационни от типа на ненаименованите граждански договори. Финансовите условия през времето на обучение въз основа на договор по чл. 235 от КТ се договарят между страните и те обикновено обхващат издръжката на лицето. Страните могат да договарят задължение за осигуряване на средства за издръжка на лицето, докато то повишава своята квалификация или се преквалифицира, вкл. размера на средствата и периодичността на изплащането им.
В конкретния случай, на основание на сключените договори по чл. 235 от КТ, предприятието ежемесечно изплаща на обучаемите суми в предварително определен размер, който не е обвързан с полагането на труд и/или постигането на определен резултат през съответния месец от обучението. Предвид това сумите, изплащани на лицата в качеството им на обучаеми, по своето естествоса стипендии – средства за издръжка през периода на обучението. По силата на
чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗДДФЛ, стипендиите, получени от физическите лица за обучението им в страната и в чужбина, не подлежат на облагане с данък. На основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ необлагаемите доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Относно прилагането но осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в КСО и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация по чл. 235 от КТ може да се сключва между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението, но същият не е трудов и по него не се предоставя работна сила.„ХХХХХХХХХХХ”ЕООД не е работодател за това лице и обучаваният няма качество на работник или служител за периода на обучение. Въпреки че дружеството му изплаща ежемесечно парични суми, същият не е осигурител за лицето по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Престацията, която ще получи предприятието срещу предоставените парични средства не е полагане на труд от обучаваното лице, а е поемане на задължение от същото да завърши обучението си по уговорената квалификация. Средствата за издръжка на лицето, определени в договора, не могат да се класифицират като трудово възнаграждение.
Предвид гореизложеното, обучаемите лица, с които дружеството предстои дасключи договор за придобиване на квалификация на основание чл. 235 от КТ,не са работници и служители по смисъла на КТ. Същите не са лица по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 6 и ал. 2 от КСО и върху ежемесечно изплащаните им сумив размер на 16,00 лв. за всеки присъствен ден, независимо от източника на финансиране, не се дължат задължителни осигурителни вноски.
‘