прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Изх. №23-22-492
13.04.2017 г.
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-492/16.03.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Регистрирани сте като лице, упражняващо свободна професия – адвокат. От упражняваната дейност, в качеството Ви на самоосигуряващо се лице получавате доходи, които месечно са в размер по-малък от минималната работна заплата за страната, след намаляването им с разходите за дейността.
От няколко години сте пенсионер и получавате пенсия от държавното обществено осигуряване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да внасяте здравноосигурителни вноски в качеството си на лице, регистрирано като упражняващо свободна професия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат
да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност въз основа на данните, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Окончателният размер на месечния осигурителен им доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване по свое желание в случаите, когато упражняват дейности като самоосигуряващо се лице.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от ЗЗО. На основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗО задължението за осигуряване за всички български граждани възниква от влизането на закона в сила.
Пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд са обособени в самостоятелна група (чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО), за която е регламентирано, че дължимите за тях здравноосигурителни вноски се определят отразмера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях и са за сметка на държавния бюджет. Тази разпоредба цели да гарантира правото на медицинско обслужване за сметка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на всички пенсионери и не отменя задължението на лицата, които получават пенсия и в същото време работят като наети или самоосигуряващи се лица да се осигуряват и върху получаваните от тях възнаграждения и други доходи, свързани с трудовата им дейност. Това задължение е въведено с чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, съгласно който за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗО (като наети лица, като самоосигуряващи се лица и като пенсионери) вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Тълкуването на тези разпоредби води до извода, че когато лицата са здравноосигурени на няколко от основанията по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, те следва да внасят здравноосигурителни вноски на всяко едно от основанията, като сумират осигурителния си доход до достигане на максималния размер на осигурителния доход, който за 2017 г. е в размер на 2600,00 лв.
В подкрепа на гореизложените аргументи са  Решение №16161/29.12.2009 г. на ВАС по адм. дело №8159/2009 г., І отд., Решение №13210 от 06.11.2009 г. на ВАС по адм. дело №1531/2006 г., VІ отд., Решение №8725 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. дело №14429/2010 г., VІ отд., Решение №7647/06.05.2014 г. на ВАС по адм. дело №3910/ 2014 г., Решение №8333/06.09.2014 г. на ВАС по адм. дело №5800/2014 г. и други.
В обобщение на изложеното следва да се приеме, че в ЗЗО липсва разпоредба, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително здравноосигурените лица. Поради това същите, дължат здравноосигурителни вноски, които се внасят върху сбора от осигурителните доходи.
Следователно, въпреки че сте здравноосигурена в качеството си на пенсионер, Вие дължите и здравноосигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия – адвокат, на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, както следва:
-авансови здравноосигурителни вноски – върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година
– окончателни здравноосигурителни вноски – върху доходите от дейността и доходите по без трудови правоотношения, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Въз основа на декларираните доходи от трудова дейност в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ, Вие следва да определите окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който сте упражнявали дейността в Таблица 2 „За определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 20.. г., върху който се дължат здравноосигурителни вноски“ (Таблица 2) от справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната календарна година. Окончателният размер на месечния осигурителен им доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 9 от КСО).
С оглед на гореизложеното, здравноосигурителните вноски са дължими за периодите, през които извършвате трудова дейност, независимо от реализирания доход.
Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 1-во от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ), съгласно която при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (Окд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. При проверка в информационната система на НАП е установено, че след като сте възобновили дейността на 04.10.2006 г. нямате подадени декларации Окд-5 за прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице -адвокат.
В заключение Ви информирам, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

здравно осигуряване на физическо лице – беларуски гражданин с разрешение за продължително пребиваване в Република България

1_ИТ-00-87/01.07.2010Относно: здравно осигуряванена физическо лице – беларуски гражданин с разрешение за продължително пребиваване в Република БългарияВъв връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” – гр.

Изх. №53-04-337

Изх. №53-04-33711.05.2020 г. Чл.96 от ЗДДС В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-337/28.04.2020 г. относно прилагането

КСО, чл.4

2_393/22.02.2010 г.КСО – чл.4ОТНОСТНО: Социално осигуряване на управител на ЕООДВ Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, отдел „Данъчно – осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено

Оповестяване на създадената от КЕВР практика при решаване на спорове по жалби на клиенти срещу електроразпределителните дружества относно предназначението на ползваната в обектите електрическа енерги

Изх. №53-00-23615.11.2017 г.чл. 26 от ЗДДСВ запитването е изложена следната фактическа обстановка:„Г“ ЕАД в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа, предоставя услугите пренос и

Прилагането на §1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството /ЗСч/ и чл.92, ал.4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ 206

Изх.№ИТ-00-17/08.02.2019 г. Чл.92 от ЗКПО ОТНОСНО: Прилагането на §1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството /ЗСч/ и чл.92, ал.4 от Закона за корпоративното подоходно

прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) при извършване на дейност от физическо лице като член на Адвокатския съвет

3_2627/30.11.2016 г.ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 1 и 2;ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 4;ЗДДС, чл. 3, ал. 1 и ал. 2ОТНОСНО: прилагане на