Изх. №53-00-63/20.05. 2016 г.
ДДС, чл. 7 ал. 1
ДДС, чл.17 ал.1
ДДС, чл.13, ал.1
ДДС, чл.86 ал.3
ДДС, чл. 7, ал. 4
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„..“ ЕООД извършва внос на стоки от Китай /животоспасяващи уреди по море – пояси и спасителни лодки/. Стоката ще пристигне в пристанище Пирея и от там ще се транспортира и продаде директно /без да пристига в склад на дружеството в България/ на:
-дружества в България;
-на други гръцки дружества;
-на дружества в други държави-членки на ЕС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какви задължения възникват за дружеството по ЗДДС ?
2. В случай, че част от стоката остане до продажбата си за известен период /примерно 3-6 месеца/ в нает склад на гръцка територия как се третира доставката?
3. Какво е данъчното третиране на доставката по ЗДДС, в случай, че с оглед извършването й дружеството транспортира контейнер с други стоки от България в Гърция и с тях окомплектова доставките за гръцките и другите дружества от страни членки на ЕС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос.
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
От изложеното е видно, че за да е облагаема доставката по смисъла на ЗДДС е необходимо тя да е с място на изпълнение на територията на страната.
1.1 В случая следва да се съобразят правилата за определяне на място на изпълнение на доставка на стока, визирани в чл. 17 от ЗДДС.
Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястотона изпълнениепри доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали предметът на доставката се превозва или не.
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП).
Съгласно ал. 1 от същата правна норма вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
1.Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3. Придобиването е възмездно.
4. Стоките се транспортират на до територията на страната от територията на друга държава членка.
5. Придобиващ по ВОП е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Според ал. 3 на чл. 13 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, не е свързан с прехвърлянето на собственост върху тези стоки или фактическото им получаване от друго лице. Най-често това са случаите, при които лице, регистрирано в държава-членка, трансферира от територията на същата до територията на страната стоки, които ще влага в производство чрез мястото си на стопанска дейност в страната, или същите са предназначени за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал.6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4.транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето – придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът и лицето – придобиващ по чл. 13, ал. 6, е едно и също лице.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите наДДС в тази държава членка.
В тази хипотеза, за регистрираното по ЗДДС лице възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП с издаване на протокол по чл. 117 от закона, който се отразява в дневника за продажби за съответния данъчен период. В ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи за доказване на ВОП на стоки, с оглед на което удостоверяването на обстоятелствата по чл. 13, ал. 6 следва да става с документ за осъществен от името на регистрираното лице или за негова сметка внос на стоки на територията на друга държава членка, транспортен документ, както и с други относими към придобиването документи.
По отношение на сделките, осъществявани на територията на Гърция, мястото на изпълнение на доставките, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗДДС ще бъде извън територията на страната.
За българското дружество ще възникне задължение за регистрация за целите на ДДС в Гърция, съобразно правилата, предвидени в тази държава членка.
Следователно мястото на изпълнение на доставките ще бъде в Гърция, поради което те следва да бъдат документирани съгласно правилата на гръцкото данъчно законодателство в областта на ДДС.
По отношение на сделките към дружества, установени в други държави членки на ЕС. От гледна точка на ЗДДС посочените продажби са с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
За дружеството, като лице регистрирано по ЗДДС, не възниква задължение за начисляване данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната, по силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и чл. 79, ал. 2 от ППЗДДС във фактурата се посочва, че мястото на изпълнение на доставките е извън територията на страната, което е и основанието за неначисляване на данък. Като основание се вписва разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, по силата на която мястото на изпълнение на доставката е в Гърция.
Вътреобщностна доставка на стоки,съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика-регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Доколкото стоките, предмет на последващи продажби към контрагенти от Общността няма да се транспортират от територията на страната до териториите на съответните държави членки на ЕС, то няма да са налице условията за ВОД, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от закона.
В случая, дружеството извършва доставки с вътреобщностен характер на територията на Гърция и следва да съобрази условията за регистрация за целите на ДДС в посочената държава членка на ЕС.
По втори въпрос:
Постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петроленилигазовкладенец,изворили другиподобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Аналогична разпоредба по отношение на понятието постоянен обект следва да има и в гръцкото данъчно законодателство в областта на ДДС. Поради това, считам, че ако дружеството извършва сделки със стоките, които са на склад в Гърция, доставките ще подлежат на облагане и документиране съгласно местното законодателство по ДДС.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС като вътреобщностна доставка се определя изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
Предвид гореизложеното, за да е приложим режимът, установен за ВОД в случаите на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. доставчик – регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие;
2. получател – същото лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.
3. изпращането или транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС за целите на неговата икономическа дейност;
4. стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от лицето в рамките на неговата икономическа дейност;
5. транспортът е от или за сметка на лицето.
Независимо от факта, че получателят и доставчикът са едно и също лице, в случай, че са изпълнени посочените по-горе условия, изпращането или транспортирането на стоката е приравнено на доставка за целите на ЗДДС в специалната хипотеза на ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС. Доказването на една доставка като вътреобщностна по смисъла на чл. 7 от ЗДДС е в тежест на доставчика. Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка са регламентирани в разпоредбата на чл. 45 отППЗДДС.
От гореизложеното е видно, че за да се приложи нулева ставка за ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС е необходимо дружеството да е регистрирано за целите на ЗДДС в Гърция. За тази доставка се подава VIES – декларация за съответния данъчен период.
Също така получателя следва да начисли ДДС за придобиването на стоки в Гърция, съгласно условията за облагане на ВОП.
Ако дружеството не е регистрирано за целите на ДДС в Гърция, за осъществения трансфер на стоки трябва да начисли ДДС в България със ставка 20%.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.