Изх. № 23-22-2211/06.12.2016 г.
ЗДДС- чл.12, ал.1; ЗДДС- чл.39, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №23-22-2211/31.10.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Тъканна банка е дружество, което извършва дейност като тъканна банка и е получило разрешение за това от Изпълнителната агенция по трансплантации.
Основният предмет на дейност на дружеството е съхраняване на стволови клетки. Самата дейност се изразява във вземане на кръв от пъпната връв на новородени, както и изследване и съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки.
Преди започването на дейността, Тъканна банка е отправила запитване до ЦУ на НАП относно приложимия режим на данъчно третиране на извършваната от дружеството дейност. В отговор с изх.№… приходната администрация е изразила становището, че доставките, свързани със съхраняване на стволови клетки за евентуално бъдещо използване, се приравняват на облагаеми на основание чл.12,ал.1 от ЗДДС. Предвид това, Тъканна банка се е регистрирало по ЗДДС, а върху предоставяните услуги, дружеството начислява данък, който се включва в крайната цена към клиентите.
В запитването посочвате, че всички други регистрирани на територията на страната тъканни банки, които предоставят услуги, аналогични с тези на Тъканна банка, не са регистрирани по ЗДДС и респ. не начисляват данък в предоставяните от тях услуги. Според Вас е налице загуба на клиенти и наличие на нелоялна конкуренция предвид цените на предоставяните от Тъканна банка услуги, които са с 20% по-високи от тези на останалите тъканни банки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е промяна в цитираното становище на ЦУ на НАП с Изх. № . относно приложимия режим на данъчно третиране, касаещ предоставяните от Тъканна банка услуги по съхранение на стволови клетки ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В цитираното по-горе становище, приходната администрация е разгледала доставките на услуги по обработка и съхранение на стволови клетки в два аспекта:
?Когато извличането на стволовите клетки цели единствено да се гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявания, или на заболявания в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на израза „извършването на здравни (медицински) услуги”, съдържащ се в чл.39, т.1 от ЗДДС.
Това ще означава, че ако стволовите клетки се извличат и съхраняват като ресурс за лечение и предотвратяване на заболявания в някакъв бъдещ период от време, то в този случай тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в приложното поле на разпоредбата на чл.39, т.1 от ЗДДС. и респективно не следва да се третират като освободени. От това следва, че за тези доставки на услуги приложение ще намери разпоредбата на чл.12 от ЗДДС и същите ще се третират като облагаеми.
?В случай, че извлечените стволови клетки са предназначени непосредствено за превенция на дадено текущо заболяване, т.е. същите не са предназначени за съхранение с цел гарантиране на бъдещ ресурс за лечение на възникнали заболявания, то се приема, че услугите попадат в обхвата на понятието „извършване на здравни (медицински) услуги”, регламентирано в чл.39, т.1 от ЗДДС;
Към настоящият момент, практиката на Националната агенция по приходите не се е променила по отношения на така изразената фактическа обстановка в запитването. Така както е посочено в двата аспекта по-горе, режимът на данъчното третиране ще е пряко обусловен от естеството на конкретната доставка на услуга по предоставяне на стволови клетки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’