Изх. № 53-04-167/14.12.2013 г.
ЗДДС, ЗДДФЛ,
чл.3, ал.1 и ал.2
чл.26, ал.7
чл.68, ал.2
чл.33
чл.69, ал.1, т.3
чл.96, ал.1 и ал.2
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 53-04-167/18.11.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
През 2013 г. физическо лице продава 2 бр. УПИ с една сделка на обща стойност 80 000 лв. Имотите са придобити чрез покупка, а не по наследство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Възниква ли задължение за задължителна регистрация по ЗДДС за физическото лице?
2. Продажбата на УПИ следва ли да се приеме за извършване на независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 от ЗДДС?
3. Ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит за физическото лице след регистрацията му по ЗДДС за направените от него покупки ?
4. След регистрацията по ЗДДС на физическото лице, как ще се облага получения доход, придобит от продажбата на недвижим имот?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Предвид ал.5 от същата разпоредба, задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал.1.
В ал.2 от същата разпоредба е регламентирано, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл.46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл.47.
В облагаемия оборот по смисъла на ал.3 от закона, не се включват доставките по ал.2, т.2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и 3.
По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дефиниция на понятието ”независима икономическа дейност” е дадено в ал.2 на чл.3 от закона – Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В случай, когато физическо лице инцидентно извърши единични сделки , които не могат да се квалифицират като независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, то лицето не следва да се регистрира по ЗДДС и само при такава хипотеза няма да възникне задължение за начисляване на ДДС.
При условие, че лицето извършва нееднократно подобни сделки за получаване на редовен доход от тях, то се смята, че извършва независима икономическа дейност и в тази връзка за него ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС.
В конкретния случай, ако продажбата на имотите е единична сделка, която не се квалифицира като независима икономическа дейност, за физическото лице не е налице задължение за регистрация по ЗДДС.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем (чл.68, ал.2 от ЗДДС)., а в чл.70 от ЗДДС са указани случаите, при които са налице ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит.
Според регламентираните в чл.69 от закона общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.
Следва да се отбележи, че ако физическото лице продава УПИ за целите на извършваната от него независима икономическа дейност, то ще придобие право на приспадане на данъчен кредит за всяка получена от него доставка, свързана с неговата дейност по продажба на имоти.
По четвърти въпрос:
Преценката относно данъчното третиране по ЗДДФЛ на получения доход се прави от органите по приходите в хода на ревизионно производство, свързано с конкретен случай.
Следва да се има предвид, че доходите от продажба на недвижими имоти по принцип се облагат по реда на чл.33 от ЗДДФЛ, но при продажба на повече от два имота може да се приложи разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, съгласно коятодоходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не е регистрирано като едноличен търговец се облагат по реда за облагане на доходите на регистрираните ЕТ.
Доколкото поставените въпроси в запитването не касаят извършваната от „…” ЕООД дейност, а са насочени към проучване на становището на приходната администрация и ползването му във връзка с дейността на други задължени лица, Ви уведомявам, че заинтересованите лица могат да получават становище по интересуващите ги въпроси след като:
– се идентифицират като задължени лица и
– изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност, и имащи значение за тяхното облагане.
Предвид гореизложеното, следва да посочвате данни за идентификация/име и ЕГН/ЛНЧ на лицето, от името на което задавате въпроси.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘