прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-674
08.11.2016 г.
ЗДДС чл. 12, чл. 41, ал. 4, чл. 44
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше запитване, прието с вх. №53-04-674/15.09.2016 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната.
„Б…………………..“ е сдружение с нестопанска цел, регистрирано в ЦРЮЛНЦ. Приходите, които сдружението генерира, са от членски внос, такси за участие в състезания, такси за провеждане на изпити, както и от дарения. Паричните суми, които постъпват от тези източници, се разходват за дейности, пряко свързани със спорта.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси.
1. Формират ли облагаем оборот за регистрация по ЗДДС приходите от членски внос, такси за участие в състезания и такси за провеждане на изпити?
2. Формират ли облагаем оборот за регистрация по ЗДДС приходите от целеви финансирания, предоставени от юридически лица без или с конкретно определена цел – участие в състезание, организиране на състезание, закупуване на стока, както и приходите от финансирания ?
3. Формират ли облагаем оборот за регистрация по ЗДДС приходите от нецелеви финансирания, които се предоставят от частни фирми?
4. Формират ли облагаем оборот за регистрация по ЗДДС приходите от дарения от физически и юридически лица?
5. В случай, че сдружението се регистрира по ЗДДС, кои от изброените по-горе приходи ще се облагат с ДДС?
6. При постъпване на средства от спортни клубове с цел плащане на международни организации за техни участия в първенства следва ли федерацията за издава фактура на клубовете и формира ли при тези условия облагаем оборот?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище.
По първи въпрос:
Данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Като такава следва да се квалифицира извършваната дейност от сдруженията, когато се извършва по занятие, системно и е източник на постоянен, регулярен доход. Системността в аспект на независимата икономическа дейност следва да бъде разглеждана с оглед наличието на трайно извършвана от лицето икономическа дейност по независим начин, а не за всяко от проявленията й поотделно.
В този смисъл юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа дейност, т. е. извършват дейности системно и с цел реализиране на доход.
Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС, подлежи на регистрация по реда на ЗДДС, на основание чл. 95, ал. 1 от същия закон. Съгласно
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които същия закон предвижда друго. Освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки са регламентирани в Глава четвърта от ЗДДС.
За да бъде извършена преценка дали извършваните от сдружението доставки на услуги формират оборот за регистрация по реда на ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки, т. е. дали същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС или представляват освободени доставки, попадащи в обхвата на регламентираните в Глава четвърта от ЗДДС доставки.
Съгласно чл. 41, т. 4 от ЗДДС освободена доставка е услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации (ЗЮЛНЦ), определени за извършване на общественополезна дейност. На основание чл. 44, ал. 1,т. 1 и 2 от ЗДДС освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 41, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност, както и доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели. Доставките по чл. 44, ал. 1 от ЗДДС са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията – чл. 44, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 10 от (ЗФВС) спортните организации са юридически лица, които осъществяват тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност по един или няколко вида спорт и развиват и популяризират физическото възпитание и спорта. Спортните организации са: спортни клубове, спортни федерации и национални спортни организации.
В този смисъл, доколкото сдружението е спортна организация по смисъла на чл. 10 от ЗФВС и е регистрирано по ЗЮЛНЦ като организация, определена за извършване на общественополезна дейност, и при условие, че услугите, които извършва могат да бъдат определени като такива, пряко свързани със спорта или физическото възпитание, по отношение на същите приложение би намерила разпоредбата на чл. 41, т. 4 от ЗДДС. За да се приложи тази разпоредба, услугите, които извършва сдружението, трябва да са тясно свързани със спорта или физическото възпитание, предвид това, че освобождаването на една доставка се определя по-специално в зависимост от естеството на предоставяните услуги и от връзката им със спортните дейности или с физическото възпитание.
По отношение на евентуалното прилагане на чл. 44, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС за извършваните от сдружението услуги, следва да се има предвид, че регламентираното в тази разпоредба освобождаване се прилага за услуги, различни от услугите, пряко свързани със спорта или физическото възпитание, извършвани от организации по
чл. 41, съответно организации, които не са търговци (чл. 44, ал. 1, т. 2), във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност. В тази връзка следва да се има предвид, че ако сдружението извършва такива услуги системно (по търговски начин) и/или реализираните приходи от същите значително надхвърлят реализираните приходи от основната му дейност, т. е. сдружението действа като търговец по смисъла на чл. 1, ал. З от Търговския закон (ТЗ), предвиденото в чл. 44, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС освобождаване не се прилага за тези доставки и същите биха били облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС не би била приложима и в случай, че доставките водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.
Като освободени доставки в разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗДДС са определени и услугите, предоставяни от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации.
Предвид гореизложеното, ако сдружението извършва услуги срещу заплащане на билети, такси или членски внос, използвани за неговата дейност или за постигане на поставените цели като организация, която не е търговец и доколкото доставките не водят до нарушаване правилата на конкуренцията, може да се приложи разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗДДС.
Също така, следва да се има предвид, че доколкото дейността на сдружението, във връзка с провеждане на тренировки, които са пряко необходими за осъществяването u, се извършва срещу такси, които само възстановяват дела на членовете от общите разходи е приложима разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, както бе посочено по-горе.
Независимо от изложеното по-горе, при положение, че дейността на сдружението се извършва системно (по търговски начин), и в случай, че в резултат на извършването на тази дейност се формира печалба, може да се счита, че сдружението действа като търговец, по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ. С оглед на това, доставките, свързани с организирането на спортното състезание и провеждане на тренировки, не биха попаднали в обхвата на чл. 44, ал. 1 от ЗДДС (доколкото разпоредбата е приложима по отношение на доставки, извършвани от организации, които не са търговци) и биха били облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС.
По втори, трети и четвърти въпрос:
По отношение облагането на приходите от членски внос, дарения и спонсорство:
От гледна точка на данъчното законодателство приходите от членски внос и от дарения се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на данъчно облагане и не формират облагаем оборот за регистрация.
По отношение на договор за спонсорство, тъй като липсва изрична правна разпоредба, същият най-общо би могъл да се дефинира като договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламираспонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му. Страните по договора за спонсорство сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация, която го отличава от дарението, при което винаги е налице безвъзмездност. Насрещната престация, която дължи спонсорираното лице може да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора икономическа помощ.
В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация – реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, тогава сделката се квалифицира като ,,търговска” по смисъла на чл. 1 и чл. 286 от ТЗ. Ако такава е налице, тя формира облагаем оборот за регистрация.
По пети въпрос:
При регистрация на сдружението по ЗДДС то следва да начислява ДДС и да издава фактури за извършените от него облагаеми доставки подробно описани в отговорите на предходните въпроси.
По шести въпрос:
Постъпващите средства от спортни клубове, които впоследствие федерацията ще преведе на международни организации за участие на съответния клуб в дадено първенство не следва да бъдат документирани с фактура, доколкото в случая получените парични средства не представляват възнаграждение за извършена доставка на стоки и/или услуги от федерацията.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно–осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар