Изх. № 20-00-102/30.03.2017 г.
ЗДДС – чл.39, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №20-00-102/07.03.2017 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването са поставени въпроси, свързани с правата и задълженията на лицето Г. Л. П, ЕГН 00000000, живуща в гр.П, ул. „С“ № 00
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Физическото лице Г. Л. П има регистрация по ЗДДС, считано от м. януари 2017 г. В качеството си на консултант по сключен договор № ./27.07.2016 г. с Министерството на здравеопазването /Възложител/ лицето извършва редица услуги по Програма „Подобряване на устойчивостта на Националната програма по туберкулоза“, като услугите са подробно изброени в Приложение А „Работно задание“ към договора.
Към настоящият момент предстои да бъде извършено плащане във връзка с изпълнението на заложените в програмата цели.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли да се считат за освободени доставки по смисъла на чл. 39, т.1 от ЗДДС извършваните от физическото лице услуги, свързани с изпълнението на заложените цели в договора ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В Глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания” законодателят е регламентирал различните видове освободени доставки.
Разпоредбата на чл.39, т.1 от ЗДДС указва, че като освободена доставка се третира извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето (ЗЗ) и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). За да е налице освободена доставка, следва да са изпълнени кумулативно и двете условия, регламентирани в чл.39, т.1 от ЗДДС, а именно:
– доставката да е извършена от лечебно заведение;
– предмет на доставката да са здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги.
Видно от чл.8, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗЛЗ, като лечебни заведения за извънболнична помощ са посочени амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат индивидуална практика за специализирана медицинска помощ.
При направена служебна проверка се установи, че физическото лице Г. Л. П притежава регистрация като ЕТ „Д-Р Г.П. – АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“. Тъй като е изпълнено условието, че ЕТ „Д-Р Г. П. – АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ да извършва дейност като лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, следва да се определи дали извършените доставки услуги, подробно изброени в Приложение А към приложения към запитването договор, попадат в обхвата на освобождаването, предвидено с тази разпоредба. В тази връзка е важно да се съобрази, че формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност, подлежат на стриктно тълкуване. Това е така, защото тези случаи са изключение от общия принцип, според който всяка доставка на стоки или услуги, извършена възмездно от данъчно задължено лице, се облага с данък върху добавената стойност. Въпреки това, правилото за стриктно тълкуване не означава, че формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би лишил предвидените освобождавания от тяхното действие.
За да бъде третирана конкретна доставка като освободена по реда на чл.39, т.1 от ЗДДС, следва да бъде изпълнено и второто условие, а именно предмет на доставките да са здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги. В ЗДДС, както и в ЗЛЗ и ЗЗ не е дадена легална дефиниция за понятието „здравни (медицински) услуги”. Последователната практика на Съда на ЕС дефинира понятията „здравни (медицински) услуги” и „извършването на здравни (медицински) услуги” като услуги с цел диагностициране, терапия и доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (Решение по дело Dornier, C-45/01, Recueil, т.48, Решение по дело L. u. P. С-106/05, т.27, както и Решение по дело С-86/09, т.37).
Във връзка с горното, предоставянето на медицинските услуги, които се оказват с цел опазване, включително поддържане и възстановяване, на човешкото здраве, подлежат на освобождаване по силата на член 13, A, параграф 1, букви б) и в) от Шеста Директива (Решение по дело Unterpertinger С-212/01, точки 40 и 41 и Решение по дело D’Ambrumenil и Dispute Resolution Services С-307/01, точки 58 и 59).
Следователно, когато извършваните услуги са с терапевтична или лечебна цел, същите могат да се считат за услуги, попадащи в обхвата на „здравни (медицински) услуги“ – освободени доставки съгласно чл.39, т.1 от ЗДДС.
Ако услугите въпреки обстоятелството, че са предоставени от лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, не са предоставени с цел превенция или лечение, същите не представляват медицински (здравни услуги) и следва да се третират като облагаеми доставки по чл.12 от ЗДДС. От приложеното към запитването работно задание се налага извода, че случаят се отнася до услуги, които не могат да се определят като здравни за целите на ДДС, тъй като дейностите, който следва да извършва лицето са свързани с контролиране, координиране, организиране, анализиране на дейностите на изпълнение на заложените в програмата цели.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘