5 53-02-127/27.03.2012 г.
ДДС, чл.21, ал.2
В дирекция ,,Обжалване и изпълнение на управлението” …. е постъпило Ваше писмено запитване,относноприлагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
ЕООД има за основен предмет на дейност – спомагателни услуги в образованието. Дружеството организира и координира приемането и настаняването на студенти и стажанти от ЕС в български дружества за провеждане на стаж по Европейски образователни програми.
Контрагенти на дружеството са държавни училища от автономната област Баския в Испания, които предоставят един и същ ДДС номер. Съгласно Испанското законодателство училищата имат обща ДДС регистрация и ползват следния ДДС номер.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следниявъпрос:
За извършваните услуги следва ли да се начислява ДДС на основание чл.21, ал.1 от ЗДДС или е приложима хипотезата на чл.21, ал.2 от закона?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Основният принцип за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в чл.21 от ЗДДС. По силата на посочената разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга зависи от статута на получателя. Мястото на изпълнение се определя в зависимост от това дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Когато получателят е данъчно задължено лице, разпоредбата на ал.2 указва, че мястото на изпълнение на услугата, е където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
На основание разпоредбата на чл.21, ал.2, изр.1 от ЗДДС, доставката на услуга е с място на изпълнение там, където получателят е установил икономическата си дейност, независимо дали същият е от държава членка на ЕС или от трета страна.
За целите на данъчното третиране по ЗДДС, в закона и правилника за неговото прилагане не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или е данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българско дружество, доставчик на услуги следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Съгласно чл.18, т.1, б.”а” от Регламент №282/2011 г., освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес, в съответствие с чл.31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г., относно административното сътрудничество и борба с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
Предвид изложеното в запитването и горепосочените норми, следва да се приеме, чеЕООД осъществява доставки, по които получател е данъчно задължено лице, установено в друга държава членка на ЕС. Мястото на изпълнение на услугите ще е на територията на държавата членка, където е установен получателят /Испания/.
В тези случаи, доставките са с място на изпълнение извън територията на страната и на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС за доставчика не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Относно документирането на доставките, когато за доставчика не възниква задължение за начисляване на данък, трябва да се спазват изискванията на чл.114 от ЗДДС. Във фактурите, които издава дружеството следва да се посочи основание за неначисляване на данък.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.’