Изх. № 07-00-3/24.10.2016 г.
ЗДДС- чл.69, ал.1, т.1; чл.69, ал.1, т.3; чл.70, ал.1, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №07-00-3/10.10.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Общината е домакин, а до 2015 г. включително е и организатор на фестивал за авторска песен. Към запитването са приложени 10 бр. фактури и 7 бр. договори от които е видно, че във връзка с организирането на фестивала, общината е получател по следните доставки:
?Общината е получател по фактура за изработване и монтаж на декор съгласно сключен договор с „Е““ ООД;
?Като домакин на фестивала, общината е подписала договор с „Д“ ООД в качеството му на организатор. Съгласно договорните клаузи, общината се задължава да подпомогне финансово и материално организатора във връзка с подготовката и реализацията на Международния фестивал.
?Общината е получател по фактури за платени комисионни като възложител по тристранен договор съгласно който възлага на „И“ ООД да извършва продажба на билети чрез електронна система за продажба на билети;
?Общината е получател по фактура, съгласно сключен договор с БНТ, с който се задължава да осъществи организацията и да осигури финансирането на фестивала, както и да предостави на БНТ готов сигнал с неизключителни права за излъчване на концертите в програмите на БНТ по кабелни или други мрежи, в интернет пространството, както и чрез всички други възможни способи;
?Общината е получател по фактура за телевизионна реализация на фестивала съгласно сключен договор с ТЦТЦ ЕООД;
?Общината е получател по фактура за рецитал на фестивала съгласно сключен договор с Продуцентска къща „П“ ЕООД;
?Общината е получател по фактура за озвучаване на фестивала, издадена от „Ф“ ООД;
?Общината е получател по фактура за техническо обезпечаване – за осветление на сцената на летния театър в гр., издадена от „Л“ ООД;
Общината няма регистрация по реда на Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и не прилага разпоредбата на чл.42, т.1 от ЗДДС. Общината използва получените стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС. За реализираните приходи от продажби на билети, общината е начислила и внесла ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпроси:
Възниква ли право на приспадане на данъчен кредит за доставките, по които общината е получател ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Правото на приспадане на данъчен кредит, самите условия и реда, както и конкретните ограничения, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит, са регламентирани в разпоредбите на чл.68 – 72 от ЗДДС.
Според регламентираните в чл.69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Видно от ал.1, т.1 от разпоредбата, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма на ЗДДС.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето доставки и използването им за извършваните от него доставки, за които начислява данък.
По отношение на ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, същите са регламентирани с текстовете на чл.70, ал.1 от ЗДДС.
По смисъла на чл.70, ал.1, т.1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
Изводът, който следва да бъде направен въз основа на горецитираните разпоредби е, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред /чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС/.
Предвид посоченото от Вас обстоятелство, че общината няма регистрация по ЗЗРК и не е използвала получените стоки и услуги за извършването на освободени доставки, то в случая принципно ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при спазване на реда и условията по чл.69 във вр. с чл.71 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘