5_Изх.№ 53-00-168/ 04.04.2013г.
ЗДДС, чл.25, ал. 2, чл. 45, ал. 3 и ал. 5, т. 1, чл. 131
В дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” ХХХе постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-168/ 07.02.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
С постановление, влязло в законна сила на 17.12.2012 г., държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при ТРС възлага недвижими имоти, предмет на публичната продан, на местно дружество, подало наддавателно предложение. Дружеството е и взискател по образуваното изпълнително дело, чието вземане по делото надвишава стойността на имотите, достигната при проведената втора публична продан, поради което ДСИ заключава, че купувачът не следва да внася никакви суми по проданта. Дружеството – длъжник е собственик на имотите и е регистрирано за целите на ЗДДС. Придобитите недвижими имоти включват урегулиран поземлен имот (УПИ) и построените върху него на етап „груб строеж” самостоятелни сгради- еднофамилни къщи. За изготвеното от ДСИ постановление за възлагане на недвижимите имоти дружеството – приобретател е заплатило съгласно чл. 50 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ТДТ) такса в размерна 3 000 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е специфичен случай на доставка по смисъла на Глава четиринадесета от ЗДДС и намира ли приложение разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от закона?
2. Следва ли срещу платената отдружеството такса за изготвяне на постановление за възлагане на недвижимите имоти, районният съд да издаде данъчен документ, съдържащ реквизитите, посочени вчл. 114, ал. 1от ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Публичната продан на недвижим имот е един от способите за принудително изпълнение, извършващо се чрез съвкупност от актове. Фактическият състав на публичната продан завършва с окончателното възлагане на имота, с което се прехвърля собствеността върху купувача.
Предпоставка за приложението на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС е извършването на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за особените залози (ЗОЗ), Закона за кредитните институции (ЗКИ). ЗДДС третира публичната продан като специфичен случай на доставка, като дерогира общите правила за изискуемост на данъка, документирането на доставката, отчитането й и внасянето на данъка.
Разпоредбите на ал. 1 на чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС създават задължения за начисляване и внасяне на данъка не от доставчика (собственика на имота), както е в общия случай, а за лицето, осъществило продажбата – заложен кредитор, публичен изпълнител или съдебен изпълнител,без оглед правния статус на последния -дали е държавен или частен. Условието е продаваната вещ да е собственост на длъжник, регистриран по ЗДДС и доставката да не е освободена.
Когато продаваните вещи/стоки са предмет на освободена доставка по чл. 45, ал. 1 ЗДДС, данък не се начислява, освен ако регистрираният по ЗДДС доставчик е избрал доставката да е облагаема (чл. 45, ал. 7 от закона). Поради това и в случаите на публична продан следва да бъде предоставена от страна на публичния изпълнител/ЧСИ/ ДСИ възможност на длъжника да упражни правото си на избор относно характера на доставката – дали желае същата да бъде облагаема по ЗДДС или освободена (чл. 83, ал. 5 от ПП на ЗДДС). Освободени доставки са: прехвърляне на право на собственост и ограничени вещни върху земя (с изключение на урегулираните поземлени имоти по смисъла на Закона за устройство на територията – ЗУТ), прехвърлянето на правото на строеж (до издаване на разрешение за строеж на сградата), както и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови ведно с прилежащите към тях терени.
В конкретния случай длъжникът е регистрирано по ЗДДС лице и предмет на публичната продан е урегулиран поземлен имот ведно с построените върху същия къщи в етап на завършеност „груб строеж”. Дефиницията за „нови сгради” за целите на ЗДДС се съдържа в т. 5 на § 1 от ДР на ЗДДС. Съгласно б. „а” на посочената разпоредба нови са сградите, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж”. Следователно на основание чл. 45, ал. 3 и ал. 5, т. 1 от ЗДДС доставката се явява облагаема както за целия УПИ, така и за построените върху него и завършени в груб строеж сгради, което обуславя приложението на разпоредбите на чл. 131,ал. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 1-3 от ППЗДДС.Така за държавния съдебен изпълнител възникват следните задължения:
– да състави в срок до 5 дни, считано от получаване на пълната цена по продажбата, документ за същата в три екземпляра (за РС, за собственика и за купувача), с реквизитите, посочени вППЗДДС (чл. 83, ал. 1 – 3 от Правилника);
– да преведе дължимия ДДС в петдневен срок от получаване на пълната цена по продажбата по банкова сметка на ТД на НАП, която се явява компетентна за съответния районен съд;
– да предостави документа в срок от 3 дни от издаването му на собственика на вещта и купувача (чл. 131, ал.1, т.3 от ЗДДС) ;
– да подаде в5-дневен срок от получаване на пълната цена по продажбата уведомление по образец до ТД на НАП (приложение № 20 от Правилника) по регистрация на длъжника – собственик на вещта (чл. 83, ал. 3 от ППЗДДС).
При публичната продан доставчикът-длъжник не отразява издадения от съдебния изпълнител документ за продажбата в дневника си за продажби. За получателя е налице право на приспадане на данъчен кредит, което се упражнява с посочването на документа, съставен от ДСИ, в дневника за покупки.
Видно от приложеното към запитването влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот, с протокол от 12.10.2012 г. на ДСИ за купувач е обявен взискателят по делото за предложената от същияцена, като в протокола е записано, че размерът на вземането на взискателя надвишава сумата от оценките на имотите, поради което купувачът не следва да внася никакви суми. Този извод на ДСИ е неправилен поради следните съображения:
Съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗДДС се приема, чеданъкът е включен в продажната цена. Съобразно чл. 26, чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС цената се формира като сбор от данъчната основа – стойността на вещта и сумата, получена от умножаване на данъчната основа по данъчната ставка, като данъкът се счита включен в обявената/ продажната цена. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС указва, че данъчното събитие възниква на датата, на която се прехвърля собствеността върху вещта – в случая това е бил моментът на издаването на постановлението за възлагане. Когато обаче цялостното плащане се извършва преди прехвърляне на собствеността, дължимият данък е предсрочно изискуем (чл. 25, ал. 7 от закона). Затова данъкът е следвало да бъде заплатен от обявения за купувач в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК, т.е. в едноседмичен срок от приключване на проданта. В 5-дневен срок от получаването му ДСИ/РС е следвало да го преведе на компетентната ТД на НАП, да издаде в три екземпляра документ за продажбата с посочените в чл. 83, ал.1 от ППЗДДС реквизитии да подаде уведомление по образец – приложение № 20 до ТД на НАП по регистрация на длъжника-собственик на недвижимите имоти (чл. 131, ал.1 от ЗДДС).
Очевидно е, че законът е възложил на ДСИ/ ЧСИ задълженията да начисли данък добавена стойност, да получи размера му и съответно да го преведе на НАП. Затова ДСИ е следвало ясно да посочи на обявения купувач цената съобразно изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ППЗДДС, т.е. да я разграничи по нейните елементи – данъчна основа и размер на ДДС. Това важи и в настоящия случай, тъй като обявеният за купувач е взискател, чието вземане надминава цената на вещта и същият не дължи внасяне на сумата, съставляваща стойността на вещта – данъчната основа като елемент от цената, но за него остава задължението да заплати ефективно дължимият ДДС.
По втори въпрос:
Въпреки, че ДСИ и ЧСИ са лица с различен правен статус- първият е служител на РС, чийто статут е уреден в Закона за съдебната власт, а вторият е самоосигуряващо се лице, чиито права и задължения са разписани в ЗЧСИи въпреки, че размерът на таксите е уреден в различни нормативни актове – Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, ДСИ и ЧСИ извършват идентични дейности. Доколкото заплащането на такса на ЧСИ се третира като възнаграждение за предоставяне на услуга от лице, упражняващо свободна професия, попадаща в обхвата на независимата икономическа дейност съгл. чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, то и таксите, събирани от съдилищата за извършваните от ДСИ действия са дължими за предоставяните от ДСИ услуги.
Съгласно новата разпоредба на чл. 3, ал. 5, т. 1 б. „о”от ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г. данъчно задължени са районните съдилища за предоставяните от ДСИ услуги. За да бъде издаден обаче данъчен документ по смисъла на чл. 113 и с реквизитите на чл.114 от ЗДДС срещу платена такса за изготвеното от ДСИ постановление за възлагане на недвижим имот, е необходимо съответният районен съд да е регистриран за целите на ЗДДС. Районният съд ще подлежи на задължителна регистрация едва след като достигне облагаем оборот от 50 000.00 лева или повече в рамките на 12 последователни месеца, формиран от такси за услуги, предоставени от ДСИ. Следователно до регистрацията си за целите на ЗДДС, ТРС не следва да издава данъчен документ, съдържащреквизитите, изброени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Към настоящия момент РС ХХХ не е регистриран по ЗДДС.