. №20-00-421
01.11. 2016 г.
чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, чл. 124, ал. 4 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-421/07.10.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Община С в качеството си на работодател плаща на служителите си пътни разходи в размер на 85% от действително направените от лицето разходи за месеца. Към командировъчната заповед служителите представят и фактура за заредено гориво, разплатена от тях с лични средства като общината възстановява 85% от тях.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.На кого следва да се издаде фактурата за зареденото гориво – на физическото лице (служител на общината) или на общината?
2.В случай, че фактурата е издадена на името на общината с каква стойност същата следва да се отрази в дневника за покупките по ЗДДС – на 100% или на 85% ?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Според ал. 3, т. 1 от същия законов текст фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба за командировките в страната (Наредбата), когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Според текста на чл. 32, т. 3, б. „б“, изр. първо от същата наредба размерът на пътните пари се изплаща в рамките на определения от командироващия срещу представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход.
Както е видно от изложеното, за отчитане размера на пътните пари при командировка законодателят не е посочил изискване документът, удостоверяващ направените пътни разходи да е издаден на командироващия или на командированото лице. Ако този документ е издаден на командироващия, то командированото лице се счита, че е получило доставката по документа от името и за сметка на командироващия.
Предвид изложеното, законодателят допуска издаването на фактура за заредено гориво както на физическото лице (служител на общината), така и на общината и това не променя начинът на отчитане на пътните разходи.
По втори въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Предвид посоченото във фактическата обстановка на запитването, че община С е определила да възстановява пътни разходи в размер на 85% от действително направените от лицето разходи за месеца,следва да имате предвид, че фактурата за закупено гориво подлежи на отразяване в дневника за покупки с намалена данъчна основа, доколкото за общината ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Предвид установеното след проведен по телефона разговор, че общината не ползва данъчен кредит по посочените фактури за гориво, то същите могат да се отразяват с пълната си данъчна основа в колона 9 „данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“ на дневника за покупки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
‘