. №20-00-408
01.11. 2016 г.
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „в“ от ЗДДС, чл. 13, ал. 1 от ЗДДС,
чл. 13, ал. 4, т. 8 от ЗДДС,
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-408/26.09.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„А“ЕООД е българско дружество с основен предмет на дейност производство на текстилни изделия за интериора. Клиент на „А“ЕООД е У- швейцарско дружество установено на територията на Швейцария, което поръчва на „А“ЕООД да изработи завеси, калъфи за възглавници и други изделия по подробна спецификация с материали на клиента (на ишлеме). Швейцарското дружество е регистрирано за целите на ЗДДС като „У-ШВЕЙЦАРИЯ”. У не е установено на територията на страната.
У закупува текстил от доставчици от ЕС, като посочва за адрес на доставка – адреса на „А“ЕООД. За да може материалите да се транспортират в рамките на Общността, във фактурата фигурира и българския номер по ДДС на У-ШВЕЙЦАРИЯ.
„А“ЕООД получава материалите, придружени от товарителница, където са описани количествата и съответните артикули, изработва завесите и издава фактура само за труда към У. Във фактурата се посочва и артикулния код на материала. Изделията се транспортират за Швейцария за сметка на клиента и минават митнически контрол, придружени от фактурата за труда и товарителниците, с които „А“ЕООД е получило материала преди преработката.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Правилно ли е издадена фактурата от „А“ЕООД към У като извършена услуга – труд по изработка на завеси?
2.У-ШВЕЙЦАРИЯ извършва ли ВОП в страната на материали от доставчици от ЕС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Съгласно текста на чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „в“ от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице, при услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ.
От изложеното е видно, че за определяне на мястото на изпълнение на доставката на услуга е от значение качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че получателят на услугата – У е швейцарско дружество установено на територията на Швейцария, което разполага с ИН за целите на ДДС в България.
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Текста на разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Регламент 282/2011 гласи, че:
Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката – дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
Предвид изложеното, за извършването на услуги по изработка на завеси с получател на услугата – швейцарското дружество, което е данъчно задължено лице, определено по посочения по-горе ред и което според изложеното в запитването е регистрирано за целите на ДДС в България, но не е установено на територията на страната се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката се определя там, където швейцарското дружество е установило независимата си икономическа дейност. В този случай„А“ЕООД няма задължение за начисляване на данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС „лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. В тази връзка следва да има предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Регламент 282, според която притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчнозадължено лице има постоянен обект.
Ако У като получател по доставката, е установено на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика по доставката – „А“ЕООД, който е и лице-платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.
Ако У като получател по доставката, е данъчно незадължено лице е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „в“ от ЗДДС – и в този случай мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и „А“ЕООД следва да начисли данък за доставката.
По втори въпрос
Вътреобщностно придобиване, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната, според разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 8 от ЗДДС не е вътреобщностно придобиване получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на оценка или работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на оценката или работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка.
Предвид това и изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е приложима за „У-ШВЕЙЦАРИЯ”, доколкото доставчикът на материалите е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в другата държава членка. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 8 от закона не се прилага, доколкото изделията не се връщат на изпращача на територията на другата държава членка, а се изпращат за Швейцария.
Следователно, в случай, че при придобиването на стоките от „У-ШВЕЙЦАРИЯ” е изпълнена хипотезата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, то за същото е налице ВОП на територията на страната. Изключението от тази хипотеза на основание чл. 13, ал. 4, т. 8 от закона би се осъществило ако готовите изделия се връщаха към територията на държавата членка, от която са тръгнали материалите за тяхната изработка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.