. №94-00-12/21.03.2016 г.
ДДС, чл.26, ал.2
ДДС,чл.26, ал.5, т.3
ЗКПО,чл.10, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с вх. №. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„..“ ЕООД e лизингополучател по договор за лизинг с „..БГ“ ЕООД.Последният в качеството му на лизингодател изпраща покани до дружеството за плащане на данъка върху превозните средства. Практиката на „..БГ“ ЕООД e да не издава фактура за тези плащания.
Във фактурите за лизинговите вноски, лизингодателя включва на отделен ред застраховките „Каско“ и „Гражданска отговорност“ без да начислява ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какъв документ следва да издаде за целите на ЗДДС и ЗКПО лизингодателят „..БГ“ ЕООД за данъка върху превозните средства?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Данъчна основа по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
В разпоредбата на чл.26, ал.5 от ЗДДС сапосочени случаите, в които определени суми не се включват в данъчната основа на доставката.
Според текста на чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стоката при условията и в срока на договор за лизинг, като разходи за имуществени застраховки, застраховки “Гражданска отговорност” и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация не се включват в данъчната основа на доставката.
Доколкото посочените в писмото разходи за данък върху превозните средства не са част от данъчната основа, на основание чл.26, ал.5, т.3 от ЗДДС същите не следва да се документират с фактура по чл.114 от ЗДДС.
С оглед гореизложеното, разходите за данъка върху превозните средства следва да се документират с първичен счетоводен документ по чл.6 от Закона за счетоводството (ЗСч.).
По отношение на документалната обоснованост за целите на признаване на счетоводен разход в чл.10 отЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на ЗСч.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводния разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл.10, ал.2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. На основание чл.10, ал.4 от ЗКПО данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘