. №23-30-50
12.08. 2016 г.
чл. 96 от ЗДДС, чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-30-50/19.07.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„А“ ООД е дружество с основна дейност – предоставяне на рекламни услуги. По повод проект, възложен на дружеството от клиент „В“ с цел стимулиранеизползването на карти V при покупки от магазини „К“ „А“ ООД би трябвало да преведе авансова сума на „КО“ КД в размер на ……. лв. Посочената сума се плаща на „А“ ООД от клиента „В“ и ще бъде използвана за активиране на ваучери с единична стойност пет лева. Ангажиментът на „КО“ КД освен активирането на ваучерите включва и предоставянето им като награди след изтеглянето на талон. Талонът се получава от физически лица при покупка на стойност над 30.00 лева на територията на магазини „К“ и плащане с карта “V”. Ваучери получени от физическите лица срещу талон могат да бъдат използвани при последващи покупки от магазини „Кауфланд“.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какви данъчни документи трябва да издаде „А“ ООД на клиента си „Виза“ за плащането на сумата за ваучери в размер на 127 000.00 лв.?
2. Какви данъчни документи трябва да издаде „КО“ КД на „А“ ООД за получената сума в размер на 127 000.00 лв.?
3. Кога „А“ ООД би следвало да признае платената му сума от „В“ като приход и съответно платената от „А“ ООД сума на „КО“ КД като разход?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос
От изложеното във фактическата обстановка на запитването е видно, че става въпрос за ваучери, които ще бъдат използвани като платежен инструмент за закупуване на стоки, предлагани от „КО“ КД. Сама по себе си номиналната стойност на ваучера представлява парични средства, чието предоставяне е извън обхвата на ДДС, тъй като по силата на чл. 2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е:
1.всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.
За този вид ваучери е заплатена определена сума, на чиято равностойност, обозначена на ваучера, друго лице – приносител на ваучера(клиент), ще има право да закупи стоки от търговски обекти различни от тези на „А“ ООД, а именно от такива на „КО“ КД, т. е. тези ваучери притежават белезите на платежно средство, използвано от приносител.
В тази връзка „А“ ООД не е нито получател, нито доставчик по смисъла на чл. 11 от ЗДДС на стоките/услугите, които ще бъдат закупени от приносителя на ваучера.
Предвид изложеното при предоставянето от страна на „А“ ООД на ваучери срещу заплащането на сума, равна на посочената върху ваучера стойност не се формира облагаем оборот по реда на чл. 96 от ЗДДС и тези плащания не следва да се третират като авансови плащания по смисъла на чл. 96, ал. 4 от закона. В тези случаи ДДС се начислява при последващата продажба на стоките или услугите, заплащани с тези ваучери от техния приносител. Предвид изложеното, на облагане с ДДС ще подлежи закупуването на стоките срещу представянето на ваучера, приет от доставчика („КО“ КД) като заплащане или част от заплащане. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Фискалната бележка е документ, регистриращ доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, както и редът и начинът за издаване на касови бележки се регламентират с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите.
Предвид обстоятелството, че издадените от дружеството ваучери служат зазаместващо парите платежно средство в търговската верига, платената чрез ваучера сума подлежи на задължително регистриране чрез фискално устройство, като част от оборота на търговския обект. Фискалната касова бележка се издава за цялата стойност на продажбата, като сумата може да бъде платена изцяло или частично с ваучер и приключена с друг вид плащане (смесено плащане), когато сумата на покупката надвишава на ваучера.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвеждат задължение заиздаване на фактурасамо по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане. По тази причина липсва нормативно основание за издаване на фактура към V от „А“ ООД за номиналната стойност на ваучерите.
Следва да се има предвид, че услугата по издаване иразпространение на ваучерите само по себе си е доставка на облагаема услуга, коятое независима от закупените стоки и/или услуги от приносителя на ваучера. С оглед на това, ако от страна на „А“ ООД се извършва услуга по това разпространение и издаване, т. е извън номиналната стойност на ваучера и V заплащат определена сума на „А“ ООД, то същото следва да издаде фактура по реда и условията на ЗДДС.
По трети въпрос
Нормите на ЗКПО определят кои счетоводни приходи и разходи се признават за данъчни цели, като в чл. 78 от закона е постановена регулация със сумата на приходите и разходите, които би следвало да бъдат отчетени съгласно нормативен акт, но неса отчетени от данъчно задълженото лице. За целите на данъчното облагане, преценката се прави с оглед изпълнението на дейността на предприятието, документалната обоснованост и в зависимост от това в какви договорни взаимоотношения се намира данъчно задълженото лице.
Според Националните счетоводни стандарти – Общи разпоредби (изм. ДВ. бр. 3 от 12.01.2016 г.) приход се признава в отчета за приходите и разходите, когато има увеличение на бъдещите икономически изгоди, свързано с увеличение на актив или с намаление на пасив, и то може да бъде надеждно оценено. Признаването на приход се извършва едновременно с признаването на увеличението на актив или с намалението на пасив (например при увеличение на активите при продажба на стоки или услуги или намаление на пасив при отписване на задължение). Разходи се признават в отчета за приходите и разходите, когато има намаление на бъдещите икономически изгоди, свързани с намаление на актив или увеличение на пасив, и то може да бъде оценено надеждно. Признаването на разходи се извършва едновременно с признаването на увеличение на пасив или намаление на актив (например начисляване на дължими заплати или други суми на наети лица или амортизация на амортизируеми дълготрайни активи).
В приложимия Счетоводен стандарт (СС) 18 „Приходи“ е дадено определение на понятието „приход“ със следното значение – брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Съгласно т. 5.1 от СС 18 приходът се признава, когато: а) е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; б) сумата на прихода може надеждно да бъде изчислена; в) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени; г) приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите).
Предвид представените в запитването факти, получената от „V“ сума има характер на паричен поток, който е част от рекламната кампания, възложена на „А“ ООД. Както е посочено в запитването, сумата ще бъде използвана за активиране на ваучери и за предоставянето им като награди след изтегляне на талон. Въпросната сума не е насрещна престация за извършена услуга или продажба на стоки, от което следва, че същата не може да се третира като приход, съответно разход на дружеството по смисъла на горе посочените счетоводни норми.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/