Изх. № 53-04-94
26.02.2016 г.
ЗДДС, чл.118, ал.1 и ал.3
Наредба №Н-18/2006 г., чл.25, ал.1 и ал.2
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше запитване, прието с вх. № 53-04-94/04.02.2016 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и
Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства(Наредба №Н-18/2006 г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната.
Дружеството извършва продажби на стоки чрез онлайн магазин. Доставките на продаваните от Дружеството стоки се извършва чрез лицензиран пощенски оператор. Клиентите заплащат на куриера цената на куриерската услуга и цената на закупената стока с наложен платеж. Лицензираният пощенски оператор превежда парите на Дружеството по банков път.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли при онлайн доставки Дружеството да издава фискални касови бележки, след като лицензираният пощенски оператор превежда парите по банков път?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е даден легално определение на понятието „фискална касова бележка”, съгласно което „Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са регламентирани с Наредба №Н-18/2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Наложеният платеж не попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.
Описаните във фактическата обстановка продажби са съотносими с дадената в §1, т. 1 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект, по предварителна заявка.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., фискална касова бележка се издава задължително за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен преводили пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ.
Съгласно на чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г., при разносна търговия фискалната бележка се издава от дружеството (продавач) при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката. Издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.
Предвид гореизложеното, като доставчик на стоки Дружеството трябва да издаде фискална касова бележка и да я предаде на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на клиента при получаване на плащането, независимо от начина на предаването на парите от лицензирания пощенски оператор.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘