прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Наредба№ Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени ли

Изх. №53-04-501/31.07.2017 г.
Наредба №Н-9 от 16 декември 2009 г. – чл. 13; чл. 14
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-501/…..2017 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Наредба№ Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9/2009) и Закона за счетоводството (ЗСч).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е регистрирано на територията на България и осъществява дейност свързана с морски и крайбрежен транспорт. Дружеството участва в търг в Република Гърция. Закупени са два плавателни съда (метален товарен плавателен съд и моторно движещ се рибарски съд), за които митническите власти на Гърция са издали документи, с които е начислен ДДС в размер на 24 % от стойността им. Към момента на покупката плавателните съдове са спрени от движение. Товарният плавателен съд е с място на конструкция Югославия – 1952, с флаг Танзания.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Дружеството има ли право на възстановяване на начисления ДДС от митническите власти в Гърция и на какво основание?
2. Как счетоводно да се отрази този вид стопанска операция в счетоводните документи?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Понятието „облагаема доставка” е дефинирано в чл. 12, ал. 1 от закона и това е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено по този закон лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Получената от дружеството доставка е с място на изпълнение извън територията на страната, поради което с оглед казаното за начисления му данък от доставчик от друга държава членка не може да бъде упражнено право на приспадане на данъчен кредит, чрез включването в дневника за покупките по чл. 124 от ЗДДС на издадената фактура с начислен чужд данък върху добавената стойност. В дневника за покупки се отразяват само получени данъчни документи, а данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС е: фактурата, известието към фактура и протоколът. Издадените фактури от чуждестранни доставчици не представляват данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС, поради което и те не подлежат на отразяване в този отчетен регистър.
Редът, по който може да се възстанови начисления данък в друга държава членка е регламентиран с Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз. Основно Наредба № Н-9/2009 г. урежда условията, при които се възстановява данък върху добавена стойност на данъчно задължени лица неустановени на територията на България. Условията, при които данъчно задължени лица установени и регистрирани на територията на България имат право на възстановяване на данък върху добавената стойност от територията на друга държава членка са уредени във вътрешните законодателства на съответната държава, където е начислен данъка. По отношение на тези лица Наредба № Н-9/2009 г. (чл. 13 – чл. 16) регламентира реда, по който ще бъдат подавани исканията за възстановяване до други държави членки.
Правото на възстановяване, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № Н-9/2009 г. се упражнява от лицата по чл. 13 от същата наредба, чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис до компетентния орган по възстановяването в държавата – членка по възстановяването. Искането се подава по електронен път, посредством електронен портал – създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите, чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение №1 на посочената наредба. Достъпът до електронната услуга на НАП „Подаване на искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави членки на ЕС“ се осъществява чрез портала на Е-услуги на НАП. Самото искане за възстановяване може да бъде подадено както от лицето, така и от упълномощено от него лице (чл. 14, ал. 2 от Наредба № Н-9) и следва да съдържа посочената в чл. 15 от Наредбата информация.
Правото на възстановяване, съгласно чл. 15 от Директива 2008/9/ЕО се упражнява най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.
Въз основа на горното, правото на възстановяване на начисления данък, може да упражните чрез подаване на искане за възстановяване на ДДС, като същото може да бъде подадено най-късно до 30.09.2018 г. Ако искането не е подадено в този срок, правото на възстановяване на ДДС се погасява. Когато е начислен данък от доставчици от различни държави членки, за всяка една от тях се подава отделно искане за възстановяване.
Правата и задълженията на лицата, искащи възстановяване на ДДС, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване, по аргумент на чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-9.
По втори въпрос:
Следва да имате предвид, че в правомощиетона Министъра на финансите е да дава становища и методически указания по прилагането на ЗСч и Националните счетоводни стандарти, по аргумент на чл. 15, ал. 2 от ЗСч. В тази връзка, запитването Ви, в частта по втори въпрос е препратено по компетентност до МФ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *