прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

5-94-00-111/24.11.2015 г.
ДДС, ЧЛ.2, Т.1
ДДДС, ЧЛ.96, АЛ.1
ЗДДФЛ, ЧЛ.36
ЗДДФЛ, ЧЛ.50

В дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” епостъпило писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с гражданско дело от 2012 г. по описа на Окръжен съд .., заведено от Д.. по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), на лицето са присъдени и изплатени суми по изпълнителен лист от м. 06.2015 г.
Поставени са следните въпроси:
1.Как следва да се облагат и декларират в годишната данъчна декларация
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г. присъдените и изплатени суми по изпълнителния лист?
2.Следва ли да се включат в облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС
сумите, изплатени по изпълнителния лист?
Предвид изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос: Съгласно чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДС), държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Данъчното третиране и съответно декларирането на присъдените Ви обезщетения по гражданското дело, заведено по този закон, е в зависимост от естеството на отделните обезщетения.
По силата на чл. 13, ал. 1, т. 10 и 13 от ЗДДФЛ са освободени от облаганеобезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи, както и лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела. Следователно:
– обезщетението за имуществени вреди от неполученото брутно трудово възнаграждение поради временно отстраняване от работа (40 689,32 лв.) и обезщетението за имуществени вреди от неполученото допълнително възнаграждение за разкрити случаи на митнически нарушения (3 260,33 лв.) по своето естество са обезщетения за пропуснати ползи, поради което не са освободени от облагане и, като доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, подлежат на деклариране в Приложение № 1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Тъй като тези съдебно установени вземания са облагаеми, присъдените лихви върху тях в размер на 966,50 лв. (894,80 + 71,70) също са облагаеми. Като доходи от други източници по смисъла на ЗДДФЛ, лихвите се декларират в Приложение № 5 на годишната данъчна по чл. 50 от ЗДДФЛ. На основание чл. 36 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход (в случая – брутният размер на лихвите), придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Ето защо, приемайки, че направените от Вас здравни осигуровки са по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, имате право да намалите облагаемия доход от лихви (966,50 лв.), придобит през 2015 г., с размера на здравните осигуровки, внесени по този ред през 2015 г.;
– по силата на горецитираните разпоредби е освободено от облагане кактообезщетението за неимуществени вреди ведно със законната лихва (12 000,00 лв.), така и всички други присъдени Ви обезщетения за имуществени вреди и разноски ведно с присъдените лихви върху тях. Изплатените Ви по изпълнителния лист необлагаеми доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По втори въпрос:
Обект наоблагане с ДДС съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДСевсякавъзмездна
облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Определение на понятието “независима икономическа дейност“ е дадено в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДСи според нея това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В чл. 3, ал. 3 от ЗДДС изрично е посочено, при кои случаи не е налице извършване на независима икономическа дейност, а именно:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
2. дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС регламентира условията за задължителна регистрация по ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаемият оборот за целите на регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 96, ал. 2 от същия закон е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
С оглед изложеното по – горе следвада се приеме, че както обезщетението за имуществени вреди, така и обезщетението за неимуществени вреди (ведно със законната лихва), доколкото същите са присъдени във връзка с неполучено трудово възнаграждение, не следва да участват при формиране на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС. Присъдените и изплатени въз основа на изпълнителния лист разноски също не би следвало да се включват в облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като не попадат в предметния обхват на закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Моля, при следваща кореспонденция с дирекция ОДОП .. да посочвате електронен адрес за връзка, което ще спомогне за по-лесно осъществяване на контакт с Вас.’

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »