23-22-488
17.04.2013 г.
ЧЛ.77 ОТ ЗДДФЛ
ЧЛ.50, АЛ.1, Т. 5 ОТ ЗДДФЛ
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. №…… относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
През 2012 г. съдружници – физически лица в дружество с ограничена отговорност, поради недостиг на оборотни средства, са правили допълнителни вноски от парични средства в касата на дружеството в размер над 10 000,00 лв. Вноските не са оформяни като заем, респ. не са начислявани лихви върху тях.
В края на 2012 г. невъзстановения остатък от средствата е 3 720,00 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на паричните вноски и следва ли върху тях да бъдат начислявани лихви?
2. Следва ли паричните средства да се отразяват в част VІІІ-Предоставени /получени паричнизаеми на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроситеи относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.134, ал.1 от Търговския закон(ТЗ), по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. В конкретния случай, съществува задължение за извършване на вноски, които в правната доктрина се приравняват на заем за потребление, без да е налице свободно изразена воля.
Следователно, става въпрос за възникване на едно задължение за физическото или юридическото лице в качеството му на съдружник, а не за свободно волеизявление, каквото е налице за заемодателя при договора за заем. Нещо повече, задължението за допълнителна парична вноска по чл.134, ал.1 от ТЗ за част от съдружниците възниква принудително, когато не са гласували или са гласували против.
Съгласно чл.134, ал.3, изр. 2, може да се уговори за предоставените по този ред средства да се уговори лихва.
Неуговарянето на лихва, или уговарянето на такава под пазарните равнища не води до прилагане на нормите за отклонение от данъчно облагане, въпреки, че предоставянето на средства е квазизаемно правоотношение, то не е по свободната воля на участниците и затова не може да се регулира за данъчни цели.
За да се приеме, че направените от съдружниците плащания имат характер на вноски по чл.134, ал.1 от ТЗ, а не на заем трябва да:
-са налицезагуби;
-е налицевременна необходимост от парични средства за покриване назагубите;
-е посочен срок, след който вноските следва да бъдат върнати или срок, за който те да бъдат предоставени на дружеството.
В случаите, когато не е налице хипотезата на чл.134 от ТЗ и съдружникът е юридическо лице, за данъчни цели заемът се регулира по реда на чл.16, ал.2, т. 3 от ЗКПО, съгласно която, за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.
В случаите, когато съдружникът е физическо лице, предоставяните заемни средства не подлежат на регулиране по реда на чл.77 от ЗДДФЛ, във връзка с чл.16, ал.2, т. 3 от ЗКПО независимо дали е уговорена лихва в отклонение от пазарните равнища или въобще не е уговорена, защото водещ принцип при доходите на физическите лица е реалното им получаване или възможност за разпореждане с тях.
По втори въпрос:
Ако финансирането на дружеството не може да се определи като допълнителни парични вноски по чл.134, ал.1 от ТЗ, следва да имате предвид следното:
На основание чл.50, ал.1, т. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за предоставените/получените заеми, както следва:
-непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000,00 лв.;
-непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000,00 лв.;
-непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000,00 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ);
-непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000,00 лв.
Наличието на непогасена част или остатък по предоставен/получен заем се установява към 31 декември на съответната данъчна година-годината, за която се подава ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Следователно, при подаването на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г., наличието на непогасена част или остатък по предоставен/получен заем се установява към 31.12.2012 г.
Когато местно физическо лице през течение на годината е предоставяло парични заеми и към 31 декември има непогасена част по един или няколко от тези заеми, непогасената част подлежи на деклариране, ако общият размер на всички предоставени през годината заеми превишава 10 000,00 лв. (чл.50, ал.1, т. 5, буква ,,а” от ЗДДФЛ).
В конкретния случай, непогасената част от предоставения на дружеството безлихвен заем е под 10 000,00 лв., поради което не следва да се декларира в ГДД по чл.50 за 2012 г.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘