5- 23-22-1102/30.06.2014 г.
ЧЛ.50 от ЗДДФЛ
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № …2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
Считано от 2001 г. , физическо лице има двойно гражданство – българско и германско.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли лицето да подава ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в Република България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
При определяне на реда за облагане на печалби или доходи, получени на територията на България, е изключително важно да бъде определено дали по смисъла на закона те се приемат за получени от източник в страната и дали при съответните обстоятелства получателят им – юридическо или физическо лице се квалифицира като ,,местно или чуждестранно лице” за целите на облагането.
Критериите, по коитодадено лице се квалифицира като ,,местно” по смисъла на ЗДДФЛ, са регламентирани в разпоредбите на чл. 4 от същия закон. Съгласно неговата ал. 1, местно физическо лице, без оглед на неговото гражданство, е лице:
-което има постоянен адрес в България, или
-което пребивава на територията на България повече от 183 дни всеки 123-месечен период, или
-което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
-чийто център на жизнените интереси се намира в България.
Последният критерий е от изключителна важност, тъй като според нормата на чл.4, ал.1, т. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството си е лице, чийто център на жизнените интереси се намира в България.
Следователно, на основание чл.4, ал.4 от закона, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната.
За целта обект на изследване се местонахождението на семейството и собствеността на лицето, мястото, от което това лице осъществява своята трудова професионална или стопанска дейност, както и мястото, от което то управлява собствеността си.
Следва да се вземат предвид семейните и обществените връзки на лицето, неговите ангажименти, политическите, културните или други дейности, мястото на неговия бизнес и т. н. необходимо е обстоятелствата да бъдат изследвани в тяхната цялост, като особено внимание се обърне на съображенията, свързани с личното поведение на лицето.
Начинът, по който са формулирани обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчно, за да се приеме, че дадено физическо лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ.
При оценката на данъчния статут на дадено физическо лице е препоръчително критериите по чл.4, ал. 1 от ЗДДФЛ да се изследват и анализират последователно, така както са изброени от законодателя.
Преценка относно това дали при дадени конкретни обстоятелства едно физическо лице е местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, следва да се даде след комплексна оценка на тези обстоятелства.
Необходимо е да се извърши практическа преценка за влиянието на отделните обстоятелства, посочени в чл. 4 от ЗДДФЛ.
Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като ,,чуждестранно” се прави по метода на изключването, т. е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като ,,местни” на базата на критериите, определени в закона.
Следователно, ако дадено физическо лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл.5 от закона за целите на подоходното облагане то се приема за чуждестранно. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ (чл.5 от ЗДДФЛ).
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в България (чл.6 и чл.7 от ЗДДФЛ).
Задължението за подаване на годишна данъчна декларация (ГДД)по чл.50 от ЗДДФЛ се обуславя от това, дали физическото лице е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ по смисъла на чл.3 от закона и дали физическото лице е получило през годините доходи, които са обект на облагане по ЗДДФЛ.
Съгласно чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и Федерална република Германия има сключена нова Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО) в сила от 21.12.2010 г. (Обн. Д.В.бр.6 от 18.01.2011 г.), която ще намери приложение, само, ако лицето е местно за едната договаряща страна, а е получило доходи от другата страна.
‘