прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), на Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) и на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Изх. №20-00-533 /09.11. 2015 г.
ДДС, ЧЛ.3, АЛ.2
ДДС, ЧЛ.3, АЛ.3
ЗДДФЛ, ЧЛ.24
ЗДДФЛ, ЧЛ. 50, АЛ.6
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), на Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) и на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Вие сте български гражданин и живеете със семейството си в България. От 01.06.2015 г. сте назначен на трудов договор с работодател, чието седалище е вгр. Л… През периода от 01.06.2015 г. до 30.09.2015 г. сте пребивавал в
гр. Л.. и сте получавал договореното трудово възнаграждение, намалено с данъците и осигурителните вноски, дължими съгласно законодателството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обединеното кралство). От 01.10.2015 г. полагате труда си по същия трудов договор на територията на нашата страна. В тази връзка работодателят Ви е уведомил, че ще Ви превежда трудовото възнаграждение по банкова сметка в страната и ще преустанови удържането на данъците и осигурителните вноски.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Как следва да се облагат и декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ придобитите през 2015 г. възнагражденияпо трудовия договор?
2. Следва ли възнагражденията по трудовия договор да се включват в справката – декларация по ЗДДС, при условие, че лицето е регистрирано по реда на чл.97а от ЗДДС?
3. По какъв ред следва да се осигурявате в Република България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От данните в информационната система на НАП се установява, че Вие сте регистриран като самоосигуряващо се лице. Настоящото становище е изготвено при допускането, че доходите Ви от Великобритания са доходи от трудови правоотношения.
По първи въпрос:
С оглед изложеното в запитването, Вие сте местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ. На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Доходите от източници в Република България са изброени изчерпателно в разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. По аргумент от
чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато трудът не е положен на територията на страната, доходите от труд не са доходи от източник в Република България. Следователно доходите, придобити за работа по трудовия договор през периода от 01.06.2015 до 30.09.2015 г., подлежат на облагане и деклариране по реда на ЗДДФЛ като доходи от източник в чужбина, а тези през периода 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г. – като доходи от източник в Република България.
Тъй като работодателят Ви в гр. Л.. не е работодател по смисъла на ЗДДФЛ, придобитите доходи по трудовия договор не подлежат на авансово облагане по реда и при условията на същия закон. Облагането е годишно – с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. На основание
чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 (трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя), придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Във връзка със запитването Ви е необходимо и уточнението, че за облагането на този вид доходи в ЗДДФЛ не е предвидено приспадане на нормативно признати разходи. В случай, че през 2015 г. не сте придобил друг вид доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна основа (доходи от наем, от продажба на имущество и пр.), размерът на данъка се определя, като годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения, придобити от източници в Република България и в чужбина, се умножи по данъчна ставка 10 на сто (чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на доходите. Към настоящия момент не е утвърден образецът на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г., но, при условие че се запази възприетият подход за деклариране на придобитите доходи през предходната 2014 г., то и за доходите от трудови правоотношения, придобити през 2015 г. от източници в Република България и в чужбина, ще се попълва Приложение № 1 на данъчната декларация. Местните физически лица следва да прилагат към годишната данъчна декларация удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава(чл. 50,ал. 5 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ, за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия“, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения в чужбина данък.
В сила от 1 януари 2015 г., лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 4, т.е. в срока за подаване на годишната данъчна декларация (чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Следва да се има предвид, че, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Между правителството на Република България и правителството на Обединеното кралство има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Съгласно чл. 14, ал. 1 от СИДДО, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща се държава за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага там, такова възнаграждение може да се облага в тази друга държава, тъй като е придобито в нея. В ал. 2 на чл. 14 от СИДДО са регламентирани условия, при кумулативното наличие на които доходите Ви биха се облагали само в Република България, но тези условия не намират приложение, когато работодателят е местно лице на другата държава. В ал. 3 на чл. 14 от СИДДО са регламентирани и изключенията от общите правила на ал. 1 и 2 на чл. 14, при които доходите се облагат само в държавата на местното лице, а именно, когато работата или услугите се извършват пряко:
а) за място на стопанска дейност в тази друга държава на въздухоплавателно транспортно предприятие или на Националната туристическа служба, чието място на действително управление се намира в първата държава (в случая – Република България);
б) на борда на кораб, самолет, влак или шосейно превозно средство в международния транспорт, при условие че мястото на действително управление на лицето, стопанисващо кораба, самолета, влака или шосейното превозно средство, се намира в първата държава, или
в) като репортер на пресата, радиото или телевизията или като кореспондент и възнаграждението се получава от източник извън тази друга държава.
Следователно, при условие че работа Ви по трудовия договор не попада в обхвата на посочените изключения, удържаният от работодателя данък върху възнагражденията през периода на престоя Ви в гр. Л.. е в съответствие с предвиденото в СИДДО и при облагането им съгласно вътрешното ни законодателство ще се приложи методът за елиминиране на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“, предвиден в СИДДО. При прилагането на този метод декларирането на доходите от източник в чужбина е с цел определяне на данъчната ставка за доходите от източник в страната. Тъй като ставката на данъка в нашата страна е пропорционална (в случая – 10 на сто), декларираните доходи от източник в чужбина на практика се изключват от основата за облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Редът за декларирането, респективно приложенията на годишната данъчна декларация почл. 50 от ЗДДФЛ, които следва да попълните, ще са в зависимост от образеца на данъчната декларация, който предстои да бъде одобрен.
По втори въпрос:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Определение на понятието “независима икономическа дейност“ е дадено в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДСи според нея това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В чл. 3, ал.3 от ЗДДС изрично е посочено, при кои случаи не е налице извършване на независима икономическа дейност, а именно:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
2. дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
С оглед изложеното по – горе следвада се приеме, че доходите, получени по трудово правоотношение не попадат в приложното поле на ЗДДС и не формират облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.
По трети въпрос:
Въпросът Ви относно прилагането на осигурителното законодателство е препратен за становище по компетентност в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ нана Националната агенция за приходите.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар