20-00-117/25.04.2012г.
ДО
ЗКПО, чл. 4, ал. 2
ЗКПО, чл. 204, т. 1
ЗКПО, чл. 206
ЗКПО, чл. 207, ал. 1
ЗКПО, чл. 211
ЗКПО, чл. 217, ал. 2
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-117/27.03.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за коропоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
На Застрахователна компания О – клон България предстои да извърши представителни разходи, свързани с дейността й.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. ЗК О – клон България подлежи ли на облагане с корпоративен данък или е задължено лице само за данъка върху застрахователните премии по ЗДЗП?
2. ЗК О – клон България данъчно задължено лице ли е за данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
За данъчни цели чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Р. България чрез място на стопанка дейност, подлежат на облагане с данъци по реда на ЗКПО.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО данъчно задължени лица са чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО „Място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В обхвата на понятието попада и определено място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: клон; офис; кантора – § 1, т.5, буква ”а” от ДР на ДОПК. Следователно регистрирания клон на чуждестранно лице, съгласно българското законодателство, формира място на стопанска дейност на чуждестранното лице на територията на България.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Р. България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Р. България. Следователно, печалбата и доходите на ЗК О – клон България, които произтичат от стопанската дейност (вкл. дейността по застраховане) в Р. България или от разпореждане симуществото на мястото на стопанска дейност, са от източник в страната и подлежат на облагане по ЗКПО. Печалбите се облагат с корпоративен данък. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа (положителният данъчен финансов резултат съгласно чл. 18 от ЗКПО) се умножи по данъчната ставка – 10 на сто. В случая следва да бъдат съобрази и разпоредбите на глава двадесета от ЗКПО „Специфични правила за определяне на данъчния финансов резултата при трансфери между място на стопанска дейност в страната и друга част на същото предприятие, разположена извън страната”.
С влизането в сила на Закона за данък върху застрахователните премии от 01.01.2011 г. (обн., ДВ, бр. 86 от 02.11.2010г.), е въведен нов вид данък – данък върху застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете по които са поети от застрахователи, съгласно чл. 2 от с.з. Данъчната ставка на данъка е в размер 2 на сто върху данъчната основа съгласно чл. 9 и 10 от ЗДЗП. В чл. 5 от закона са изброени застрахователните премии, които не подлежат на облагане по реда на ЗДЗП.
По своите характеристики новият данък следва да се определи като косвен данък. Данъчно задължени лица са застрахователите, но реално икономическата тежест се понася от застрахованите лица, тъй като данъкът се включва еднократно в крайната цена на съответната застрахователна услуга.
С оглед гореизложените правни норми, застрахователната компания е данъчно задължено лице на самостоятелно основание, както по реда на ЗКПО за облагане с преките подоходни данъци, така и по реда на ЗДЗП – за косвения данък върху застрахователните премии.
С цел разясняване на въпроси, възникнали във връзка с облагането с данък върху застрахователните премии, министърът на финансите издаде указание №УК-6 от 29.12.2010 г. относно прилагането на ЗДЗП, което е публикувано в интернет страниците на МФ и НАП на ел.адрес: www.minfin.bgи www.nap.bg.
По втори въпрос
Съгласно чл. 204, т. 1 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността. Разпоредбата на чл. 207, т. 1 от ЗКПО определя като данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 1 от с.з. лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.
Тъй като ЗК О – клон България подлежи на облагане с корпоративен данък, когато извършва и осчетоводява представителни разходи, то е задължено да начисли данък по чл. 204, т. 1 от ЗКПО. Съгласно чл. 211 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 от с.з. са начислените разходи за съответния месец. Данъчната ставка на данъка е 10 на сто. Срокът за внасяне на данъка върху разходите е определен с разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ЗКПО – до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задълженото лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспаднеот дължимия данък върху разходите.
Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.
На основание чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от закона. Данъкът върху разходите е окончателен.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘