53-00-176/05.04.2013 г.
чл. 33 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-176/07.02.2013 г. и допълнение към него от 14.03.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е отчело разходи за осъществени командировки през 2012 г. в чужбина за значителна сума, които са документирани по съответния ред на ЗКПО. Самолетните билети и фактурите за нощувки са платени чрез личната карта на собственика, като сумите впоследствие са му изплатени от предприятието, за което е издаден разходен касов ордер.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Признават ли се за данъчни цели разходите за командировките при така осъщественото плащане?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разходите за командировки (пътни, дневни, квартирни и други), извършени от лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък по реда ЗКПО, се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица по реда на чл. 33 от закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
На основание ал. 2 на чл. 33 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници. Следователно независимо дали са отчетени като командировъчни, разходите за пътуване и престой на съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на съдружници, тези разходи не се признават за целите на ЗКПО.
За да бъдат данъчно признати, визираните в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО разходи следва да бъдат и документално обосновани в съответствие с изискванията, посочени в чл. 10 от ЗКПО. За данъчни цели счетоводните разходи се считат за документално обосновани, когато са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция – чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. За международния въздушен транспорт, разходът за самолетен билет съгласно ал. 5 на чл. 10 от ЗКПО следва да е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
Нарушението наизискванията на чл. 10 от ЗКПО или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината насчетоводното им отчитане.
Разпоредбата на чл. 33 от закона няма пряка обвързаност със съответните норми, регламентиращи командировките (в случая Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, в сила от 01.07.2004 г.). Въпреки това, когато разходите са извършени при условия на трудови правоотношения, за целите на документалната обоснованост следва да се съблюдават реда на командироване и размерите на командировъчните пари, определени от Министерския съвет съгласно чл. 215 от Кодекса на труда (КТ).
Извършените и отчетени разходи за командировки трябва да бъдат доказани документално съгласно действащото законодателство. Условията за признаването им са визирани в: Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, където са посочени документите, доказващи изразходваните квартирни и пътни разходи; Закона за счетоводството – чл. 7 и Закона за корпоративното подоходно облагане – чл. 10 във връзка с чл. 33.
С оглед на гореизложеното, ако е: налице изискуемата от чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО правна връзка (трудови или извънтрудови правоотношения) между командированите физическите лица и данъчно задълженото лице – „А” ООД; разходите за пътуване и престой са свързани с дейността на дружеството и са доказани с първични счетоводни документи (с които се определя обект, цел, отчет на пътуването и специфични документи съобразно осъществяваната дейност), независимо дали са платени пряко от дружеството или впоследствие са възстановени, командировъчните разходи ще се третират като признати счетоводни разходи за данъчни цели.
Следва да имате предвид и общите изисквания на ЗКПО по отношение на счетоводните разходи: да не са отчетени при условия, водещи до отклонениеот данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘