53-00-145
18.02.2013 г.
чл.261 от ЗКПО;
чл.92 от ЗКПО
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. №….. относноприлагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
На 22.10.2012 г. ,,H” ООД е преобразувано в ЕООД. От дружеството е изключен вторият съдружник ,,А” Едноличен собственик на капитала е ,,Б”. Към настоящия момент изключеният съдружник не е предал на едноличния собственик всички счетоводни и търговски документи за 2012 г., които са от значение за счетоводното приключване на календарната 2012 г. Законният собственик на ,,Н” ЕООД е подал сигнали до: ТД на НАП гр. П (вх. №ИТ-00-5413/30.07.2012 г.) и до Районна прокуратура-П (вх. №188/16.01.2013 г.).
Във връзка с изложената фактическа обстановка, поставен следният въпрос:
Как да бъде извършено счетоводното приключване за 2012 г., във връзка с изготвянето на Отчета за приходите и разходите (ОПР), баланса игодишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО (ГДД) за 2012 г.?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.261 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярнопосочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаванеот данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
Съгласно чл.46 от ЗСч, който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, каквото е задължението по чл.24 от с.з. на органите по управление на предприятието да отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв., а на юридическото лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 300 до 500 лв.
На основание чл.48 от ЗСч и чл.278 от ЗКПО, при установяване нарушение разпоредбите на същите закони органите по приходите съставят актове за установяване на нарушения, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съгласно чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В чл.54 от ЗАНН са посочени условията, които следва да са изпълнени, за да се счете, че е налице основание за реализиране на административно наказателна отговорност, а именно деянието да е нарушение, нарушението да е извършено от лицето, посочено като нарушител, нарушението да може да му се вмени във вина. По въпросите на вината и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не е предвидено друго (чл.11 от ЗАНН).
Съгласно чл.15 от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици (случайно деяние). При тези случаи, законът изключва възможността лицата да понесат отговорност (наказателна, съответно административно наказателна) поради липса на вина. Това са и случаите, при които е налице обективно невъзможност да се извърши определено изискуемо от закона действие. Обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение, съответно липсата на вина (вкл. под формата на небрежност), изключва основанията да се търси административно-наказателна отговорност, както от физическите, така и от юридическите лица, доколкото за последните ЗАНН също е приложим (чл.83 от ЗАНН).
В тази връзка, относно конкретното запитване, считам, че би могло да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на административните задължения, само ако лицето/дружеството докаже, че не разполага с документация на дружеството, необходима за счетоводно приключване на годината и подаване на декларация по ЗКПО, съответно за съставяне на Годишния финансов отчет (ГФО), и че към законово определения краен срок за извършване на съответните действия същото не е разполагало с необходимата за това счетоводна документация, въпреки своевременно предприети от него действия за връщането й или за осигуряване на достъп до същата.
След отпадане на обективната невъзможност да бъдат съставени/изготвени Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО и ГФО, следва да бъдат подадени.
Ако в разумен срок след отпадането на обективната/невиновнаневъзможност за изпълнение на административното задължение, същото не бъде изпълнено, отпадат основанията, изключващи отговорността на лицето/дружеството неизпълнило задължението поради което подлежи на административно – наказателна отговорност.
Следва обаче да имате предвид, че изразеното становище е принципно. Органите по приходите като актосъставители и административно наказващите органи осъществяват конкретното производство независимо и извършват самостоятелно преценката за липса или наличие на административно нарушение, съответно наличие на обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение въз основа на конкретните факти и обстоятелства, които приемат за установени в административно-наказателното производство.
Подчертаваме също така, че независимо от обективната невъзможност да се декларира данъчното задължение, падежът за изпълнението му не се променя. При неизпълнение на същото в срок – се дължи законова лихва.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘