5-53-04-723/14.10.2015 г.
чл.10 от ЗКПО
чл.26, т. 2 от ЗКПО.
Г-Н ЯВОР СИМЕОНОВ
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с Вх. №…/06.10.2015 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването излагатеследнатафактическа обстановка:
ОЗОФ ,,…” АД изплаща застрахователни обезщетения въз основа на представени от застрахованите лица по електронен път (без електронен подпис) сканирани копия на оригинални първични счетоводни документи(фактура и касов бон издадени на тяхно име) ведно с декларация, че документите са копия на оригинални документи и ще бъдат съхранявани от тях за срок от пет години).
Във връзка с описаната фактическа обстановкапоставяте следниявъпрос:
Документално доказани ли са разходите на застрахователя по смисъла на ЗКПОза изплатените застрахователни обезщетенияна база сканирани фактура и касов бон (без наличие на оригинални документи)?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следнотостановище:
Съгласно чл.10 от ЗКПО, счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) отразяващ вярно стопанската операция. В българското данъчно законодателство, с оглед гарантиране автентичността и съдържанието на фактурите и другите документи от значение за данъчното облагане, за целите на данъчно-осигурителния контрол, е предвидено задължение за признаване на разходите, които те отразяват, респ. на съхраняването им в оригинал, т. е. на носителя, на който са издадени в посочените в чл.38, ал. 1 от ДОПК срокове. Счетоводни разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т. 2 от ЗКПО.
Очевидно е, че за целите на ЗКПО предприятията са задължени да докажат документално извършените и отчетени разходи с първичен счетоводен документ отговарящ на законоустановените изисквания.
Съгласно чл.6, ал.1, т. 1 от ЗСч, счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. В ал.1, на чл. 6 от ЗСч е регламентирана възможност, счетоводният документ да е електронен документ, когато са спазени изискванията на този закони на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Съгласно чл.2 от Наредба №30 от 19 юли 2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите, издадена от Комисията за финансов надзор, застрахователите и празастрахователите осъществяват счетоводството си и съставят финансовите си отчети в съответствие със ЗСч.
В конкретния случай, сканираното копие на документ по смисъла на ЗСч не гарантира автентичността на документа, тъй като не гарантира, че възпроизвежда оригинала и във всички случаи признаването на разхода по този документ и неговото съхранение не представлява оригинален документ по смисъла на чл.179– чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Обръщаме Ви внимание, че дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. поддържа изразеното от нея становище по поставения от Вас въпрос с писмо Изх. № 23-29-109 от 16.10.2014 г.
Следва да се има предвиди обстоятелството, че крайната преценка на документалната обоснованост на даден разход по смисъла на чл.10 от ЗКПО е в изричните правомощия на органите по приходите в компетентната ТД на НАП в конкретнотопроизводство по ДОПК. ‘