Изх. №94-00-105/23.10.2015 г.
ЗКПО – чл. 33, ал. 1, т. 2, буква „а“
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-105/….2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
ЕТ „Х“ притежава тежкотоварен автомобил за международен транспорт. Автомобилът се управлява от собственика на ЕТ, който пътува по релации за превоз на стоки и товари, съответно Испания – Франция – Германия, без България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Собственикът на ЕТ има ли право на командировки, респективно на командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) или друг нормативен акт?
2. Признават ли се за данъчни цели разходите за командировка в чужбина на собственика на ЕТ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно §7 от ПЗР на НСКСЧ, министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност.
Следва да отбележим, че изискванията на НСКСЧ относно редът за командироване и размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни) се прилагат за данъчни цели, ако пътуването и престоят в чужбина са извършени във връзка с чл. 215 от Кодекса на труда (КТ), т.е. когато страните са в трудови правоотношения.
По втори въпрос:
За целите на данъчното облагане по реда на ЗКПО, командировъчните разходи се третират при условията на чл. 33 „Разходи за пътуване и престой на физически лица” от този закон.
Според чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Данъчният финансов резултат (данъчна печалба и данъчна загуба) се определя по реда на част втора от ЗКПО чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗКПО, признават се счетоводните разходи, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на физическото лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Следователно доколкото в описания случай пътуването и престоят в чужбина се осъществява от собственика на ЕТ, при условие че разходите са свързани с дейността на предприятието на търговеца и са доказани с първични счетоводни документи, те ще бъдат признати за данъчни цели. Документите, чрез които следва да се докаже фактическото извършване на разходите и във връзка с дейността на предприятието, могат да бъдат например документи, с които се определя обекта и целта на пътуването, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела, мястото на нощувка, за храна, паркинг, гориво, пътни такси и други документи, съобразени с извършваната от лицето дейност.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията, предвидена в чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘