Изх. № 20-00-28
28.02.2014 г.
чл. 12 от ЗКПО
§ 1, т. 7 от ДР ЗКПО
чл. 195, ал. 1 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-28/…2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е сключило договор за заем с чуждестранна банка. Съгласно условията на договора заемът ще се усвоява на траншове, като разходите за усвояване, които се дължат са:
1.лихва за всеки получен транш от заема и
2.такса ангажимент върху неусвоената част от договорения заем.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Таксата ангажимент, дължима от дружеството по силата на договора, представлява ли доход от източник в Република България съгласно чл. 12 от ЗКПО във вр. § 1, т. 7 от ДР на с.з., облагаем с данък при източника по реда на чл. 195 от с.з.?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Доходите от лихви, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, са доходи от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от закона.
По смисъла на § 1, т. 7 от ДР ЗКПО „лихва” е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета „Данък, удържан при източника” не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.
Видно от разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР ЗКПО, определението уточнява значението, което трябва да се придава на понятието „лихва” за данъчни цели. Общо понятието означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид. „Вземания за дълг от всякакъв вид” обхваща всички договори, които по своето съдържание ясно доказват лихвен заем, т.е. задължение за дълг, както и всички плащания във връзка с тези договори.
От изложените в запитването факти е видно, че лихвите, дължими за всеки получен транш от заема, представляват доходи от вземания за дълг, съответно лихва по смисъла на ЗКПО, които са обект на облагане с данък по реда на чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 1 от закона.
Представената информация в запитването по отношение на такса ангажимент върху неусвоената част договорения заем не е достатъчна, за да бъде квалифициран вида на дохода, поради което изразяваме принципно становище.
Ако таксата ангажимент е дължима за разрешения, но неусвоен размер на кредита /неусвоения транш/, т.е. дължима в резултат на възникналото задължение на българското дружество към банката на основание сключения договор, или е вземане, носещо лихвени доходи за банката, таксата е с характер на вземане за дълг по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО. В този случай таксата може да бъде определена като доход от лихви, което от своя страна означава, че подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО.
В случай, че таксата се дължи независимо от това дали възниква задължението по договор за заем към банката, плащане за неизпълнен ангажимент от страна на дружеството /неустойка/, поради неусвояване на заема /изцяло, а не частично/, таксата не е с характер на вземания за дълг, защото не се явява възнаграждение за ползване на чужди парични фондове. При тази хипотеза таксата не е доход от лихви, респективно не е облагаема по реда на чл. 195 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘