прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

53-00-229/20.03.2013 г.
чл. 55, ал. 1 и 2 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-229/22.02.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дейността на дружеството е проектиране, изграждане и експлотиране на фотоволтаични паркове за добив на електрическа енергия. Съставните елементи на фотоволтаична електроцентрала имат различни полезни срокове на годност. Изброени са някои съставни части – фотоволтаични панели, механична конструкция за прикрепването им (монтажна система), трафопост, кабелни линии за пренос на напрежението от панелите до инвертори, компютърни интерфейсни модули за мониторинг, разходи за проектиране и т.н.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да бъде амортизирана фотоволтаичната централа съгласно приложимото законодателство – като един актив или всеки от елементите като отделен актив?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи (ДМА) са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми ДМА съгласно Националните стандарти за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската от стойностния праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице и седемстотин лева. Приложимите Счетоводни страндарти (СС) са СС 16 „Дълготрайни материални активи”, където в т. 3.1. е регламентирано кога един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив за счетоводни цели, и СС 4 „Отчитане на амортизациите”, който с дадените определения в т. 2. пояснява кога даден актив е амортизируем.
Съгласно т. 3.2. от СС 16 „Дълготрайни материални активи” – ДМА, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за ДМА, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории. При това групиране законодателят стимулира инвестициите в определени видове активи чрез процента наамортизационните норми, докато за целите на счетоводството амортизационните норми обичайно се основават на реалния полезен живот на активите. Данъчното законодателство не регламентира правила, по които даден актив да бъде разпределен към една или друга категория или група данъчни амотизируеми активи. С оглед на това, при определяне на категорията, към която да се разпредели данъчен амортизируем актив, съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО следва да се вземе предвидвида, техническите характеристики и предназначението на актива при осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице и определените и определените от компетентен орган вид, технически характеристики и предназначение на съответния актив.
Във връзка със системите за оползотворяване на възобновяема енергия в писма изх. №Е-26-А-67/09.09.2009 г. и изх. №12-00-280/23.06.2010 г. на Министерството на икономиката и енергетиката и туризма (МИЕТ) е изразено становище относно характеристиките, същността и функциите на фотовотаични (слънчеви) системи и на вятърните генератори, като активи от категория ІІ по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, доколкото не са известни каквито и да са технически аргументи за завеждането им в друга по-подходяща категория.
От друга страна вна Националната агенция за приходите е получено писмо изх. №12-00-384/01.06.2010 г. /относно определяне на данъчна категория на елементите на вятърен парк/ на МИЕТ, в което е уточнено, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма не е компетентен да дава указания по прилагането на ЗКПО и становището по отношение правилното определяне на категориите активи по реда на данъчния закон не е с обвързваща правна сила. Обектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници се проектират и изграждат, съгласно разпоредбите на Наредба №14 от 15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 53/2005 г.). Активите, които не са елементи от енергийния обект като производствено съоръжение, като например „заграждане на обекта” и „фундамент”, би следвало да попаднат в категория І (масивни сгради) или категория VІІ (всички останали амортизируеми активи) .
В този смисъл е допустимо фотоволтаичната централа (актив със сложна структура) като цялост да представлява съоръжение по чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, но някои от съставните й части да са с характеристики и да покриват критериите и от друга категория данъчни амортизируеми активи, напр. компютърни интерфейсни модули за мониторинг на системата – категория ІV (компютри периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер), трафопост – категория І (масивни сгради) или категория VІІ (всички останали амортизируеми активи).
По отношение разходите за проектиране следва да се има предвид разпоредбата на т. 4. от СС 16, съгласно която първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи, изброени в т. 4.1. на стандарта.
Принципът, въведен в ЗКПО, е че амортизацията на даден актив не може да служи като инструмент за намаляване на финансовия резултат в текущата година в разрез с общата концепция за пренасяне стойностите на актива във времето, съобразно заложените в закона данъчни амортизационни норми. Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават посочените в чл. 55, ал. 2 от ЗКПО максимално допустими размери, но могат да бъдат по-ниски от тях.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Вх.№ 5300229 от 20.03.2013 Отг. ОУИ София  |  229_13_OZ_5_01

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »