прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

23-29-71/03.10. 2013 г.
Чл. 28, ал. 1 от ЗКПО
Чл. 66, ал. 1, 2 и 3, т. 1 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-29-71/19.07.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
В следствие на буря и силен ураганен вятър на 14 март 2013 г. в община Т е обявено бедствено положение със Заповед на кмета на общината № 101 от 15.03.2013 г. Сградният фонд и инсталациите от стопанството на „Е” ЕООД са разрушени частично или изцяло от урагана. Щетите са констатирани по вид и размер с протокол № 3 от 19.03.2013 г., утвърден от директора на предприятието и съгласуван с длъжностни лица от община Т и областна дирекция ПБЗН – Г, районна служба ПЗБН – Т. За остойностяването им ще се използва експертна оценка на лицензиран оценител.
В момента продължават ремонтните дейности по възстановяване на базата на дружеството. С извършените разходи по изправяне на щетите ще бъде увеличена стойността на съответния актив. За отписването на амортизируемата стойност на активите, претърпели щети в следствие на стихийното бедствие, дружеството разполага с цитираните заповед на кмета на община Т за обявеното бедствено положение и с протокола за оглед и констатиране на щети, предизвикани от бурята. Експертната оценка за остойностяването им е в процес на изготвяне.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Изброените документи доказват ли нормативните изисквания за „непреодолима сила” съгласно чл. 28, ал.1 от ЗКПО във връзка с данъчното признаване на претърпените загуби и частичното или напълно отписване на активи?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Според изложеното в запитването в случая се касае за отписване на дълготрайни материални активи от имуществото на предприятието поради погиване на активите при стихийно бедствие.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.
В данъчното законодателство липсва легална дефиниция за понятието „непреодолима сила”. Такава се съдържа в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон – непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.
В решение № 8025/30.07.2003 г. ВАС е дадена следната характеристика на понятието “непреодолима сила“: „Непредвидимото /случайното/ или непредотвратимото с извънреден характер събитие по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ е, в първия случай, такова, което длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди /с оглед взимане на предохранителни мерки/, а във втория – такова, което не би могло да се предотврати с никакви охранителни мерки и грижи /природно или друго бедствие/”.
В Решение 282/11.01.2005 г. и 4494/07.05.2007 г. на ВАС се сочи ,”че под понятието “непреодолима сила“ в данъчното производство следва да се разбира, че това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Като “непреодолима сила“ според съдебната практика се квалифицират природните бедствия – земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар и др.”.
В случаите когато предприятието може да докаже, че липсата, унищожението на активите са в резултат на непреодолима сила – природно бедствие, счетоводните разходи от липси на активи не се регулиратза данъчни цели на основание чл. 28, ал. 1 от ЗКПО. В ЗКПО не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на обстоятелството непреодолима сила. В тази връзка за доказателства могат да послужат всякакви документи, издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожението, липсата или брака не са по вина на лицето. Доказателстватаи установените от тях факти и обстоятелства подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последваща ревизия или проверка за периода, в който за конкретното имущество е настъпило съответното обстоятелство – унищожаване, липса или брак.
По отношение на данъчните амортизируеми активи, заведени в данъчния амортизационен план, са приложими разпоредбите на чл. 60 от ЗКПО „Отписване на активи от данъчния амортизационен план” и чл. 66 от с.з. „Преобразуване на счетоводния резултат при отписване на данъчен амортизируем актив”.
Съгласно алинеи 1 и 2 на чл. 66 от ЗКПО когато активът се отписва от счетоводния и данъчен амортизационни планове, при определяне на данъчния финансов резултат се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат: увеличение със счетоводната балансова стойност и намаление с данъчната стойност на актива. В ал. 3 на чл. 66 от ЗКПО са изброени изключенията, при които алинеи 1 и 2 не се прилагат: т. 1. в случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива.
По аргумент на противното, регулациите по реда на чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО се прилагат, когато счетоводните разходи от липси на активи произтичат от природно бедствие – непреодолима сила, тъй като в този случай разходите са признати за данъчни цели съгласно чл. 28, ал. 1 от с.з.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар