53-00-370/12.04.2013 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-370/02.04.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„Х” ЕООД /дружеството/ е собственост на международната група „.. корпорейшън”, САЩ. Дружеството осъществява дейност в две основни направления: 1. развитие и разпространение на специализирани кабелни и сателитни телевизионни канали и 2. продажба на рекламно време. Освен бизнеса в България, дружеството управлява и този в още осем страни – Словения, Сърбия, Хърватска, Черна Гора, Македония, Албания и Косово, като в Сърбия и Словения дейността се извършва чрез клонове. Всички договори се сключват от едноличното дружество в България, съответно приходите и разходите се начисляват и отчитат също в Република България.
През м. ноември 2012 г. A d.o.o., един от най-големите клиенти за дистрибуция на телевизионни канали в Словения, изпращат до Българското дружество Х документи за платен 15% данък при източника върху брутната сума на авторски и лицензионни възнаграждения – доходи, реализирани през 2010 и 2011 години. Тези документи не са сертификатите, които обикновено дружество Х получава от Словения. Гореспоменатите доходи са обложени през 2012 г. и словенският клиент е платил данъка за своя сметка същата година. На практика българското дружество не е получило удостоверения за удържан данък в Словения и съответно не е ползвало данъчен кредит за удържан данък в Словения в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2010 г. и 2011 г.
Към настоящият момент A отправя запитване относно възможностите да си възстанови сумите от дружество Х за платения от тях през 2012 г. данък върху доходи за 2010 г. и 2011 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1. Дружество Х има ли право през 2013 г. да приспадне като признат данъчен кредит суми за платения данък от платеца на дохода в Словения през 2012 г., отнасящ се за приходи от 2010 и 2011 години?
2. Следва ли дружество Х да отрази корекция в подадените годишни данъчни декларация и за коя година – 2010 г., 2011 г. или 2013 г.?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По 1-ви въпрос от запитването:
Спогодбата между Република България и Република Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонениетоот облагане с данъци на дохода и имуществото (СИДДО между България и Словения) е ратифицирана – ДВ, бр. 16 от 2004 г., обн., ДВ, бр. 60 от 2004 г., в сила от 04.05.2004 г. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Спогодбата авторски и лицензионни възнаграждения могат да се облагат с данък в държавата, от която произхождат съобразно законодателството й, но когато притежателят на авторските и лицензионни възнаграждения е местно лице на другата държава, данъкът не трябва да надвишава5% от брутния размер на визираните в буква „а” доходи и съгласно буква „б” – 10% от брутната сума на авторските и лицензионни възнаграждения във всички останали случаи.
В чл. 24, ал. 2 от СИДДО със Словения по отношение на авторските и лицензионни възнаграждения, е регламентиран методана обикновения данъчен кредит за избягванена двойното данъчно облагане. Съгласно тази разпоредба, когато доходът от авторски и лицензионни възнаграждения е обложен в Словения съгласно СИДДО, България е длъжна да приспадне от данъка върху дохода на своето местно лице сума, равна на данъка, платен в Словения, но тази сума не може да надвишава размера на българския данък, ако се касаеше за доход от местен източник. Това означава, че разпоредбата предвижда България да кредитира чуждестранния данък, като извърши приспадането от собствения си данък, дължим върху същия доход. Касае се за данъка, дължим в България върху същия доход, предмет на облагане с данък при източника в Словения и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от СИДОО със Словения задължава България да приспадне данъка, платен в Словения само от собствения си данък върху същия доход.
От изложените факти в запитването е видно, че българското дружество е получило доходи за 2010 г. и 2011 г. с източник Словения в брутен размер, от които платецът не е удържал данък при източника. Според допълнените уточнения към тези факти, в резултат на данъчна проверка на A (платеца на възнагражденията), доходите са обложени с 15% и данъкът е платен от словенското дружество за негова сметка. Следователно българското дружество Х не е обложено (не е понесло данъчната тежест) за доходите от авторски и лицензионни възнаграждения от 2010 г. и 2011 г., изплатени от словенското дружество A.
Тъй като дружество Х не е платило данък в Словения за тези доходи, в конкретния случай не са налице условията за приспадане на данък в България за избягване двойно данъчно облагане в съответствие със Спогодбата между двете държави.
По 2-ри въпрос от запитването:
При горните данни дружество Х няма основания (от фактическа и правна страна) да ползва данъчен кредит за данък, който не му е наложен и не е платило, респективно няма основания за корекции в годишните данъчни декларации за 2010 г. и 2011 г., където са декларирани съответните доходи, нито за 2012 г.
Отделно от горното, възникналите взаимоотношения между дружествата Х и A имат частно правен характер и не са предмет на данъчното законодателство, а се уреждат по общия ред на гражданското право.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘