Изх. №53-04-878/10.01.2019 г.
ЗКПО – чл. 26, т. 2;
ЗКПО – чл. 10;
ЗКПО – чл. 77 и 78;
ЗСч – чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 4;
ЗДДС – чл. 82, ал. 2, т. 3
ЗДДС – чл. 21, ал. 2
ОТНОСНО: Прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г.).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основен предмет – търговска дейност. Изразява намерение, че ще извършва продажба на стоки в Съединените Американски Щати (САЩ) чрез платформа на Амазон. Стоките ще се закупуват от производител в Китай и ще се транспортират в склад на Амазон в САЩ, от където в последствие ще се доставят (продават) предимно на крайни клиенти на територията на САЩ чрез www.amazon.com. Продажбите ще бъдат осъществявани от името и за сметка на българското юридическо лице.
За осъществяване на тази дейност дружеството следва да се съгласи с общите условия на Амазон САЩ, съгласно които Амазон ще начислява такси, които се приспадат от получените приходи от направени продажби чрез платформата на Амазон, като разликата се превежда по банков път на българското юридически лице. Таксите за услуги са групирани както следва: цена за реклама; абонаментна такса; посредническа комисионна такса; такса за изпълнение – взимане и опаковане на поръчката, доставка и обработка, обслужване на клиентите, обратно връщане; такса склад; такса за бракуване и депониране; други.
За всички приходи и удържаните такси от страна на Амазон, дружеството може да получи детайлна справка по ден и час в електронен вид. Направено е проучване, при което е установено, че за не всички такси начислени и удържани от Амазон САЩ, ще има издаден разходно-оправдателен документ (фактура). За разходите за реклама ще се издава фактура, но в нея ще липсват някои от реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), а за всички останали такси няма да бъдат издавани фактури. Информация за размера им ще могат да се получават единствено от приетите от дружеството общи условия на Амазон и детайлни справки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Документално обосновани ли са разходите за такси, за които дружеството разполага с електронна справка за удържаните такси, общите условия на Амазон и получените плащания?
2. Разходите за реклама, за които е издадена фактура, която не съдържа всички реквизити по чл. 6 от ЗСч, ще бъдат ли документално обосновани за целите на ЗКПО?
3. Следва ли дружеството да начисли ДДС на основание чл. 82, ал. 2 от ЗДДС за получените от Амазон услуги, независимо дали са документално обосновани или не?
4. Платформата www.amazon.com., счита ли се за електронен магазин, съгласно определението в параграф 1, т. 87 от ДР на ЗДДС?
5. Следва ли дружеството да подаде информация в НАП, съгласно приложение №33 от Наредба № Н-18/2006 г.?
6. Ако се счете, че дружеството извършва продажби чрез електронен магазин www.amazon.com, да се дадат практически указания за спазването на чл. 52н от Наредба № Н-18/2006 г. Достатъчно ли е за да се спази тази разпоредба да се извърши експорт на детайлни справки за извършените продажби чрез www.amazon.com. в електронен вид и да се съхраняват, съгласно чл. 38, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)?
7. Следва ли продажбите да се отчитат с издаването на касови бележки, като се има предвид, че сумите от извършването им се събират от Amazon САЩ и превеждат по банков път след удържането на гореописаните такси?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗКПО:
Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е данъчната печалба. Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин определен в ЗКПО, с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми в случаите, предвидени в същия закон.
В конкретния случай, така поставените въпроси са свързани с прилагането на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели, в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на ЗСч. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
По смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗСч, счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. В ал. 5 от чл. 4 на ЗСч е регламентирано, че счетоводният документ може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
В разпоредбата на чл. 6 от ЗСч е посочена информацията, която най-малко следва да се съдържа в първичния счетоводен документ, адресиран към външен получател.
Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 6 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
Разпоредбите съдържащи се в закона за счетоводството и в ЗКПО относно прилагането на принципа за документална обоснованост са идентични. В чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч е уредено, че документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 от същата норма, но за нея има документи, които я удостоверяват. Уредено е, че освен тези случаи, документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, от чл. 6 от с.з, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО са изцяло синхронизирани с разпоредбите на чл. 6 от ЗСч, а именно счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват, респективно когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Следва да се отбележи, че ЗСч има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранно лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват.
Предвид изложеното, и във връзка с така поставения въпрос, изискванията за документалната обоснованост с посочените документи, ще бъдат изпълнени ако изброените документи отговарят на изискванията на ЗСч, съдържат необходимата информация за протеклата стопанска операция и този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Следва да се има предвид, че в ЗСч (чл. 9) е регламентирано, че не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от ДОПК, където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Отчитането на разходите, респективно приходите от стопански операции в счетоводството на предприятието, следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство, към което препращат и разпоредбите на чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО. Сделките от стопански операции, следва да се идентифицират в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, в съответствие с основните принципи за признаване и оценяване на позициите, които се представят във финансовите отчети на предприятията, регламентирани в чл. 26 от ЗСч. В тази връзка следва да се посочи, че в Национални счетоводни стандарти – общи положения в сила от 01.01.2016 г. (НСС) е регламентирано, че разходите се признават в отчета за приходите и разходите, когато има пряка връзка между извършените разходи и получените приходи, тоест при спазване на изискването за съпоставимост на разходите и приходите и едновременното или комбинираното им признаване, когато тези приходи и разходи са резултат от едни и същи сделки или други събития. Правилата за счетоводното третиране на приходите, получени при определени видове сделки, както и тяхното признаването, са разписани в НСС – 18 „Приходи“. Сделката следва да се идентифицира за да се отрази същността й.
Електронната търговия със стоки от гледна точка на отчетността, документирането и облагането не е по-различна от търговската дейност, реализирана не по електронен път. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.
Поради това при извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими към търговската дейност.
По прилагането на ЗДДС:
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
Мястото на изпълнение при доставки на услуги, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От изложеното е видно, че мястото на изпълнение на изброените в запитването доставки на услуги е на територията на страната и за дружеството Ви възниква задължение да начисли данъка с издаване на протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС, независимо дали доставките на услугите са документално обосновани или не.
По прилагането на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г.
Следва да имате предвид, че запитването в частта по въпроси четвърти по прилагането на ЗДДС, пети, шести и седми е препратено по компетентност до Централно управление на Национална агенция за приходите.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.