05-23-22-582/09.05.2014 г.
чл.33,ал. 1, т. 6 от ЗЗО
чл. 33, ал. 2 от ЗЗО
40а , ал. 1 от ЗЗО
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” … е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-22-582/18.03.2014 г. относноприлагането на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Физическо лицее освободено от българско гражданство икато гражданин на Германия има статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България. Във връзка с изясняване и корекция на здравноосигурителния си статус, лицето представя в офис … при ТД на НАП …… удостоверение Е104, издадено от компетентните органи на Федерална Република Германия, с попълнени данниза периоди на пребиваване: 01.10.1998 г.- 31.08.2003 г., 08.09.2003 г.-31.08.2005 г. и 01.09.2007 г.-31.08.2014 г. и удостоверение за пребиваване, издадено от МВР …. на 09.07.2013 г.с валидност до 10.08.2023 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какъв е редът и какви документи, удостоверяващи принадлежността на лицето към система на здравно осигуряване в страна извън България следва да се отразят в допълнителния регистър, за да се включи лицето в системата за здравно осигуряване на Република България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Кръгът на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица е определен в чл. 33 от ЗЗО.
На основаниеал. 1, т. 1 от цитираната правна норма задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава.
Задължително осигурени в НЗОК са и лицата, извън посочените в т. 1 – 5 на чл.33 от ЗЗО, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (чл.33,ал. 1, т. 6 от ЗЗО в сила от 01.01.2007 г.).
Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл. 33, ал. 2 от ЗЗО в сила от 01.01.2007 г.).
Съгласно чл. 40а , ал. 1 от ЗЗО (изм. в сила от 08.03.2013 г.) българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Изясняването и корекцията на здравно осигурителния статус на лицата се извършва по искане на заинтересованите лица. Исканията за корекция на здравен статус следва да са придружени с документи, доказващи съответните обстоятелства. Такива документи са:
?За лицата, които са пребивавали в държава, членка на ЕС преди 01.01.2007 г. -При корекцията на здравноосигурителния статус следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО е в сила от 01.01.2007 г. и за периодите преди тази датаосвобождаването от задължения за внасяне на здравноосигурителни вноски може да се извърши по реда начл. 40а, ал. 1 от ЗЗО след представянето на: паспорт, от който да са видни датите на влизане и излизане от страната, удостоверение от органите на МВР за датите на влизане и излизане от страната или документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, преведен по реда на правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Представения формуляр Е104 за периодите преди 01.01.2007 г. също може да сесчита като документ, доказващ пребиваването на лицето в държавата, която го е издала.
?За лицата, които са пребивавали в държава – членка на ЕС след 01.01.2007 г. – За да се установи дали за дадено лице се дължат здравноосигурителни вноски първо трябва да се определи законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл.11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
При условие, че спрямо лицата за определен период е приложимо осигурително законодателство на друга държава-членка, за този период те могат да бъдат освободени от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК след представянето на документи, удостоверяващи принадлежността на лицето към система на здравно осигуряване в страна, извън България като например формуляри Е101, Е 104, Е 106, S 1, U 1,H 013 и др.
Видно от изложеното, за периода, през който лицето е български гражданин, неговия здравноосигурителен статус се коригира по описания по-горе ред.
След датата, на която лицето е освободено от българско гражданство, като гражданин на Федера?лна репу?блика Герма?ния, независимо от разрешения срок за пребиваване в Република България, ако за него е приложимо българското осигурително законодателство, статуса се коригира с представянето на някой от изброените по-горе формуляри (Е104).
В конкретния случай в информационната система на НАП няма данни за датата, откоято физическото лице е освободено от българско гражданство. В случаите, когато лицата непредставят никакви доказателства в подкрепа на декларираните обстоятелства, органите по приходите следва да извършат действията, регламентирани в процедура ОК-28. ‘