Изх. № 17-00-75
Дата:11.05.2010 год.
ЗКПО, чл. 202а
ЗДДФЛ, чл. 37а
Относно: Прилагането на чл. 202а от ЗКПО и чл. 37а от ЗДДФЛ.
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната
агенция за приходите и заведено с вх. № 17-00-75/14.04.2010 г., Ви уведомявам за
следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в
съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите сте
задължени да посочвате Вашите данни за идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и/или БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), както и данните за идентификация на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването Ви. В запитването Ви не са описани всички факти и обстоятелства, имащи отношение към данъчното облагане на Вашите клиенти, поради което изразявам следното принципно становище:
1. По прилагането на чл. 202а от ЗКПО
1.1. Обхват на доходите, за които данъкът при източника подлежи на
преизчисляване – възможността за избор се простира върху изчерпателно изброените доходи по чл. 12, ал. 2,3, 5 и 8 от ЗКПО, реализирани с източник България.
Допълнително е необходимо да се има предвид, че ако е направен избор от
чуждестранното лице за преизчисляване, то последното се извършва за всички доходи, реализирани през годината в обхвата на чл. 12, ал. 2,3,5 и 8 от ЗКПО.
1.2. Механизъм за установяване на преизчисления размер на данъка – съдържат се две съществени характеристики за целите на упражнения избор по чл. 202а:
– преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил
дължим за тези доходи, ако тези доходи са реализирани от местно
юридическо лице.
-когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите, за които се извършва преизчисляването, които разходи биха били облагаеми с данък върху разходите по ЗКПО, ако бяха извършени от местно юридическо лице, то с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.
Така разписаното в закона установяване на размера на преизчисления данък
цели изравняването на данъчната тежест за приобретателя на доходите, посочени в
чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, независимо от това дали лицето е местно или чуждестранна
компания – резидент на държава-членка на ЕС или на държава – страна по Споразумението за ЕИП. На практика, за да бъде установено какъв би бил корпоративния данък е необходимо да се извърши установяване на съпоставимите разходи към всеки конкретен доход, както и изискваното по реда на ЗКПО данъчно преобразуване с цел формиране на данъчната основа – данъчен финансов резултат. Законът не поставя ограничение относно произхода на съпоставимите разходи, т.е. те могат да бъдат извършени както в България, така и в чужбина.
За целите на определяне на корпоративния данък по чл. 202а от ЗКПО следва да
се има предвид разпоредбата на § 1, т. 58 от ДР на същия закон, съгласно която
“счетоводни приходи, счетоводни разходи, счетоводен финансов резултат, активи,
пасиви и собствен капитал на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на
Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство“ са тези по смисъла на международните счетоводни
стандарти, приложими в страната за съответната година.
1.3. Установяване на разлика, подлежаща на възстановяване – в случай, че
внесеният данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 превишава преизчисления
данък, се възстановява сума, ограничена до размера на данъка при източника по чл.
195, ал. 1, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия си данък в
държавата, където то е местно лице.
По отношение на въпроса относно изискванията за документиране на данъка,
дължим в държавата, където чуждестранното лице е местно лице, ЗКПО не съдържа
специални разпоредби.
1.4.Ред и начин за упражняване на избора за преизчисляване на данък при
източника – чрез подаване на годишна данъчна декларация. Данъчната декларация се
подава от чуждестранното лице в ТД на НАП – София в срок до 31 декември на
годината, следваща годината на начисляване на доходите.
1.5.Процедура за същинското възстановяване на разликата, посочена в т. 3 –
подлежащата на възстановяване сума се третира по общия ред на ДОПК, като
фактическите действия по възстановяването са възложени съгласно чл. 202а, ал. 5 от
ЗКПО на ТД на НАП – София. Процедурите по прихващане и възстановяване са
предмет на нормите от чл. 128 до 132, вкл. от ДОПК.
1.6.Ограничение в обхвата на опционния режим за упражняване на право на
избор по чл. 202а, ал. 1 – 5 от ЗКПО – в ал. 6 на чл. 202а са уредени случаите, при които
анализирания режим не се прилага. На практика това ограничение обхваща
чуждестранните лица, които са местни на държава – страна по Споразумението за ЕИП,
която не е държава-членка на ЕС, с която Република България няма влязла в сила
спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или има влязла в сила спогодба за
избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено обмен на
информация или сътрудничество при събирането на данъци.
1.7.Разпоредбите на чл. 202а от ЗКПО са в сила от 01.01.2010 г. и ще се
прилагат за доходи, придобити след тази дата. Следователно, механизмът за
преизчисляване на данъка при източника ще бъде възможно да се приложи най-рано с
подаването на годишната данъчна декларация по чл. 202а, ал. 4 от ЗКПО за доходи,
придобити през 2010 г., в срок до 31.12.2011 г.
2. По прилагането на чл. 37а от ЗДДФЛ
Съгласно чл. 37а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица (ЗДДФЛ), чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на
държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да
преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37. Когато чуждестранното лице
избере да преизчисли окончателния данък, преизчислението се извършва за всички
придобити от лицето доходи през годината, подлежащи на облагане с окончателен
данък по чл. 37. В тези случаи, преизчисленият данък е равен на данъка върху общата
годишна данъчна основа или на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28,
който би бил дължим за тези доходи, в случай че те са придобити от местно физическо
лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите подлежащи на преизчисляване, за които би бил дължим данък върху разходите по реда
на ЗКПО, в случай че те са били извършени от местно физическо лице, с този данък се
увеличава сумата на преизчисления данък (чл. 37а, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Видно от цитираните разпоредби, когато чуждестранното физическо лице избере
да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ, по отношение на
формирането на облагаемия доход и на годишната данъчна основа – приложими са
разпоредбите, валидни за местните физически лица. В случаите, когато разходите за
съответния вид доход са във фиксиран размер, регламентиран в самия данъчен закон –
документ не се изисква. Такива са случаите, при които облагаемият доход ще се
формира по реда на чл. 29, 31 или 33, ал. 1 от ЗДДФЛ. В тези случаи размерът на
разходите е нормативно регламентиран и не е необходимо да бъдат представяни
документи, но и не могат да бъдат приспадани разходи в по-голям размер от визирания
в посочените данъчни норми. В случай, че доходите, подлежат на облагане с данък
върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, облагаемият доход се формира
по реда на чл. 26 от закона, т.е. по отношение на документирането и признаването на
разходите за данъчни цели, следва да се прилагат правилата на ЗКПО.
На основание чл. 37а, ал. 3 от ЗДДФЛ, когато размерът на внесения окончателен
данък за доходите по чл. 37 превишава размера на преизчисления данък за същите
доходи, разликата подлежи на възстановяване до размера на окончателния данък по
чл.37, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък върху тези
доходи в държавата, където лицето е местно за данъчни цели. Законодателят не е
предвидил специален документ за удостоверяване на това обстоятелство, поради което
същото ще бъде декларирано от физическото лице в годишната данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ. В тази връзка ще припомним, че изборът за преизчисляване на
окончателния данък по чл. 37 се упражнява чрез подаване на годишната данъчна
декларация по чл. 50. В данъчната декларация се включват и всички други доходи,
подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице (чл. 37а, ал. 4 от
ЗДДФЛ).
Разпоредбите на чл. 37а от ЗДДФЛ са в сила от 01.01.2010 г. и ще се прилагат за
доходи, придобити след тази дата. Следователно, механизмът за преизчисляване на
окончателния данък за доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ, ще бъде възможно да се приложи
най-рано с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за
доходи, придобити през 2010 г. в срок до 30.04.2011 г.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/